Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Приближавам се значи аз до витрината, щото никак не ми хареса, че изпуснах от погледа си шефа в тази дупка. И го виждам да излиза побеснял иззад една вратичка в дъното на магазина — той мъкне нещо, а жената върви подир него и очите й хвърлят мълнии. Шефът бръщолеви на своя език неизвестно какво, мадамата и тя бръщолеви и разиграва разни маймунджилъци. Какви ли? А бе, размахва ръце и жестикулира, сякаш иска да му направи нещо. Само че шефът не й обръща внимание, насочва се към вратата и виждам как преди да излезе пъха под палтото си това, което носи, и закопчава копчетата.

Беше кукла. Видях как се подмятат краката й, преди да я напъха под палтото си. И то голяма, защото много силно изпъкваше…

Маккан замълча и започна машинално да свива цигара; после погледна покритото тяло, хвърли я и продължи:

— Никога не бях виждал шефа толкова бесен. Мърмореше си на италиански и все повтаряше нещо, което звучеше като „стрейга.“ Разбрах, че сега не е време за приказки и просто тръгнах заедно с него.

Крачим ние и по едно време той се обръща към мен и казва, ама като че ли повече на себе си, не знам дали ме разбираше, та, казва така: „В Библията пише, че вещиците трябва да се изтребват.“ И върви, и си мърмори все така гневно, стиснал здраво с едната си ръка куклата под палтото.

Стигаме до колата и той нарежда на Пол да кара право към теб, без изобщо да му пука от правилата за движението по улиците — нали така беше, Пол? Като седнахме в колата, спря да мърмори, стоеше си тихичко, без да приказва и в един момент изохка: „Исусе!“, както вече ви казах. И това беше всичко, нали, Пол?

Шофьорът не отговори. Седеше, вперил очи в Маккан и в погледа му се четеше молба. Видях ясно как Маккан поклати отрицателно глава. Тогава шофьорът каза колебливо, със силен италиански акцент:

— Аз не видял магазина, но всичко друго, което Маккан казва, е истина.

Станах и отидох при тялото на Рикори. Канех се да повдигна чаршафа и изведнъж забелязах нещо. Червено петно, голямо колкото десетцентова монета — кърваво петно. Поставих пръста си върху него и внимателно повдигнах края на чаршафа. Кървавото петно беше точно над сърцето на Рикори.

Взех една от най-силните си лупи и най-тънката сонда. Под лупата видях на гърдите на Рикори миниатюрна дупчица, каквато остава от убождането със спринцовка. Плъзнах внимателно сондата в нея. Тя влезе лесно навътре и опря в сърдечната стена. Не продължих по-нататък.

Някакъв остър като игла, много фин инструмент е бил вкаран през гръдния кош на Рикори, насочен право към сърцето му!

Огледах го със съмнение — от едно такова леко убождане нямаше основание да настъпи смърт. Ако, разбира се, оръжието, с което е било направено, не е било намазано с отрова. Или ако бучването е било съпроводено със силен шок — освен този от самото нараняване. И при положение, че този шок би могъл да доведе Рикори, с неговия особен нрав, до някакво любопитно психическо състояние, което представлява пълна имитация на смърт. Знаех подобни случаи.

Не, въпреки тестовете, които проведох, не бях сигурен, че Рикори действително е мъртъв. Но не им го казах. Жив или мъртъв — това беше един зловещ факт, който Маккан бе длъжен да обясни. Обърнах се към двамата, които не ме изпускаха от очи.

— Казваш, че сте били само тримата в колата?

Те отново се спогледаха.

— И куклата — отговори Маккан полупредизвикателно. Махнах нетърпеливо с ръка, за да покажа, че това не е отговор.

— Повтарям — само тримата ли бяхте в колата?

— Трима… човека, да.

— Тогава — казах мрачно аз, — ще трябва да дадеше обяснения. Рикори е бил намушкан. Налага се да се обадя в полицията.

Маккан стана и отиде при тялото. Взе лупата и се взря през нея в миниатюрната дупчица. После погледна шофьора и изтърси:

— Пол, нали ти казах, че куклата го е направила!

— Маккан, наистина ли предполагате, че аз ще повярвам на това? — попитах скептично.

Той не отговори, а си сви цигара и този път не я изхвърли. Шофьорът се насочи към тялото на Рикори, падна на колене и започна да брътви някаква смесица от молитви и горещи молби. За мое учудване Маккан пак стана такъв, какъвто си беше винаги. Като че ли установяването на причината за смъртта на Рикори беше възвърнало старата му самоувереност. Запали цигарата и каза едва ли не весело:

— Нали това искам — да ви накарам да повярвате.

Запътих се към телефона. Маккан ме превари със скок и застана пред апарата.