Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Здесь есть возможность читать онлайн «Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гори, вещице, гори!: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гори, вещице, гори!»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ню Йорк в годините след сухия режим… В болничната си стая един мъж умира бавно и в мъчителна агония. Върху лицето му е изписана гримаса на отвращение и ужас. Медицинската наука е безсилна да му помогне. Тя дори не е в състояние да постави вярна диагноза на болестта му. При микробиологичните изследвания в кръвта на болния са открити малки фосфоресциращи мехурчета… Следите водят към странно магазинче в покрайнините на града. Неговата притежателка мадам Мандилип владее древното „тъмно знание“ и умението да превръща хората в живи кукли.
Двама души — лекарят Лоуел и гангстерът Рикори — тръгват по дирите на престъплението. Те наивно мислят, че си имат работа с масов убиец, но скоро откриват, че са въвлечени в жестока битка на живот и смърт със силите на отвъдното…

Гори, вещице, гори! — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гори, вещице, гори!», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Една минутка, докторе. Ако аз съм такава гад, която може да забие нож в сърцето на човека, който я е наел, не ви ли се струва, че рискувате? Какво ни пречи на нас двамата с Пол да ви очистим и да избягаме?

Откровено казано, това не ми беше минавало през ума. Едва сега разбрах в какво опасно положение бях попаднал. Обърнах се към шофьора. Той се беше изправил и гледаше настойчиво Маккан.

— Виждам, че ви стана ясно — усмихна се тъжно Маккан и пристъпи към италианеца. — Дай си пушкалата, Пол.

Шофьорът безмълвно пъхна ръце в джобовете си, извади два автоматични пистолета и му ги подаде. Маккан ги остави на масата. Бръкна под лявата си мишница, извади пистолет и го постави при другите, после извади от джоба си още един и го прибави към купчината.

— Седнете, докторе — каза той и посочи стола ми до масата. — Това е цялата ни артилерия. Дръжте пистолетите при вас. Ако се опитаме да извършим нещо нередно, стреляйте. Но единственото, за което ви моля, е да не се обаждате на полицията, докато не ме изслушате.

Седнах, придърпах пистолетите към мен и ги проверих. Бяха заредени.

— Докторе — каза Маккан, — има три варианта, над които искам да помислите. Първо, ако имах нещо общо с убийството на шефа, щях ли да ви дам възможност като сегашната? Второ, аз седях от дясната му страна. Той беше облечен с дебело палто. Как мога да се пресегна и да завтъкна такава тънка игла, тъй че тя да проникне през всички препятствия — отначало през дебелото палто, после през куклата и накрая през останалите дрехи, без той изобщо да ми окаже съпротива? Дявол да го вземе, Рикори беше силен мъж. Пол щеше да види как се борим…

— Какво значение има това — прекъснах го аз, — ако Пол е твой съучастник?

— Правилно — съгласи се той, — точно така. Пол е толкова вътре, колкото и аз. Нали, Пол? — Изгледа изпитателно шофьора и онзи му кимна в знак на съгласие. — Добре, ще се спрем и на тази възможност. Изслушайте и третата версия. Ако аз съм убил шефа и Пол ми е съучастник, щяхме ли да го докараме при единствения човек, които може да разбере как е бил убит? И след като сте установили причината за смъртта, да си измисля толкова тъпо алиби? Боже Господи, докторе, аз не съм чак такъв идиот! — На лицето му се изписа възмутена гримаса. — Че защо ми е да го убивам? Та аз бих преминал и през ада, само и само за да го спася, и той го знаеше. Същото важи и за Пол.

Почувствах правдивостта на доводите му. Дълбоко в мен се загнезди твърдото убеждение, че Маккан казва истината — или поне истината, както той я вижда. Той не беше намушкал Рикори. И все пак да се приписва това действие на куклата беше вече прекалено. А нали в колата са били само тримата? Маккан прочете мислите ми с проникновена точност.

— Може да е някоя от онези механични кукли — каза той. — Снабдена с механизъм да убива.

— Маккан, върви и ми я донеси — казах рязко. Той беше формулирал едно рационално обяснение.

— Няма я в колата — отвърна той и отново се усмихна тъжно. — Тя скочи от нея!

— Абсурдно е да… — започнах аз, но шофьорът ме прекъсна:

— Вярно е. Нещо изскочи от колата. Когато аз отворил вратата. Помислих, че може котка. Казвам: „Какво, по дяволите…“ И тогава я виждам. Бяга с всички сили. Навежда се. Скрива се в сянка. Съгледах я само за миг и повече — не. Казвам на Маккан: „Какво, по дяволите!“ А Маккан опипва пода на колата. Казва: „Това беше куклата. Тя утрепа шефа!“ Аз казвам: „Кукла! Каква кукла имаш предвид?“ Той ми обяснява. Дотогава не зная нищо за никаква кукла. Е, забелязах, че шеф носи нещо под палто, si . Обаче не знам какво е то. Но видях проклето нещо, което не приличаше нито на котка, нито на куче. Скача от кола, между мои крака, si !

Попитах иронично:

— Маккан, твоя ли е идеята, че тази механична кукла е имала механизъм да бяга, както и да намушква?

Той почервеня и ми отговори тихо:

— Не твърдя, че това е било непременно механична кукла. Но всяко друго предположение би било, меко казано, доста шантаво, нали тъй?

— Маккан, какво всъщност искаш от мен?

— Докторе, докато действах из Аризона, познавах един ранчер, който умря. Пукна внезапно и това си е. Заподозряха едно приятелче, че има нещо общо със смъртта му. Шерифът каза: „Омбре, не мисля, че именно ти си го убил — но тук аз съм единственият съдебен заседател. Ти какво ще кажеш?“ Омбрето отвърна: „Шерифе, дай ми две седмици и ако не ти доведа дотогава копелето, което е затрило човека, можеш да ме обесиш.“ „Това е достатъчно справедливо условие — каза шерифът. — Временното заключение е смърт, вследствие на удар.“ Че си беше удар, беше. Удар с куршум. Е, и така, след по-малко от две седмици това приятелче се върна с убиеца, завързан за седлото на коня му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гори, вещице, гори!»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гори, вещице, гори!» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Гори, вещице, гори!»

Обсуждение, отзывы о книге «Гори, вещице, гори!» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x