Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Здесь есть возможность читать онлайн «Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гори, вещице, гори!: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гори, вещице, гори!»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ню Йорк в годините след сухия режим… В болничната си стая един мъж умира бавно и в мъчителна агония. Върху лицето му е изписана гримаса на отвращение и ужас. Медицинската наука е безсилна да му помогне. Тя дори не е в състояние да постави вярна диагноза на болестта му. При микробиологичните изследвания в кръвта на болния са открити малки фосфоресциращи мехурчета… Следите водят към странно магазинче в покрайнините на града. Неговата притежателка мадам Мандилип владее древното „тъмно знание“ и умението да превръща хората в живи кукли.
Двама души — лекарят Лоуел и гангстерът Рикори — тръгват по дирите на престъплението. Те наивно мислят, че си имат работа с масов убиец, но скоро откриват, че са въвлечени в жестока битка на живот и смърт със силите на отвъдното…

Гори, вещице, гори! — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гори, вещице, гори!», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той взе автоматичните пистолети и ме погледна с любопитство.

— Не казвам, че не бих искал да науча какво ви накара да се смилите, докторе — каза той. — Но каквото и да сторите, приемам го, стига да можете да вдигнете шефа на крака.

— Безусловно съществуват лица, които ще се заинтересуват от състоянието му — отговорих аз. — Оставям това изцяло на вас. Аз знам само, че той е пътувал към дома ми. В колата е получил инфаркт. Вие сте го довели при мен и аз съм го подложил на лечение. Ако му е писано да умре, Маккан… е, това вече е друг въпрос.

— Ще уведомя когото трябва — отговори той. — Вие ще трябва да приемете само двама посетители. След това ще отида в тая дупка с куклите, за да изкопча истината от онази дърта вещица.

И очите, и устата му се бяха превърнали в тънки процепи.

— Не — възразих решително аз. — Още не. Постави магазина под наблюдение. Ако жената излиза, установи къде ходи. Наблюдавай също така и не изпускай от очи и момичето. Ако се окаже, че някоя от тях или и двете заедно се опитват да избягат, не се меси. Но ги проследи. Не искам нито да ги пребият, нито дори да ги уплашат, докато Рикори не е в състояние да ни каже какво всъщност се е случило там.

— Добре — съгласи се той, макар и с нежелание.

— Твоята история за куклата едва ли ще е така убедителна за полицията, както за моя донякъде лековерен ум. Ето защо не бива да допускаш случаят да стигне до полицаите. Докато Рикори е жив, от това няма нужда. — Дръпнах го настрана. — Можеш ли да гарантираш, че шофьорът няма да се разприказва?

— Пол е абсолютно надежден.

— Е, тогава нека си трае заради спасението и на двама ви — предупредих го аз.

Те си тръгнаха, а аз отидох при Рикори. Сърцето му работеше по-добре, дишането му беше слабо, но даваше надежди. Температурата му се беше повишила, но все още беше под нормалната. Ако, както бях казал на Маккан, нямаше инфекция и оръжието, с което е бил намушкан, не е било намазано с отрова, Рикори щеше да се възстанови.

По-късно вечерта ме посетиха двама изключително вежливи джентълмени, изслушаха обяснението ми за състоянието на Рикори, попитаха дали може да го видят, видяха го и си заминаха. Увериха ме, че „и да спечеля, и да загубя битката за живота му“ изобщо не бива да се безпокоя за хонорара си и нито за миг да не се колебал, ако трябва да повикам и най-скъпо платените консултанти. В отговор аз ги осведомих, че Рикори има отличен шанс да се възстанови. Помолиха ме да не пускам никого при него, освен тях и Маккан. Изразиха мнение, че ще си спестя неприятности, ако ми изпратят двама души, които да пазят на вратата — естествено пред стаята, в коридора. Отговорих им, че приемам с радост.

Съвсем скоро пред вратата на стаята, заемана от Рикори, застанаха на стража двама тихи, наблюдателни мъже, също както в случая с Питърс.

Същата нощ в съня ми около мен танцуваха кукли, заплашваха ме и ме преследваха. Спах много лошо.

Шеста глава

Странното приключение на полицейски сержант Шевлин

Утрото донесе значително подобрение 6 състоянието на Рикори. Още не бе излязъл от дълбоката кома, но температурата му беше почти нормална, а дишането и сърдечната дейност — задоволителни. Брейл и аз си поделихме дежурствата така, че единият от нас да бъде винаги на разположение на сестрите. След закуска стражите бяха сменени от други двама. Появи се един от възпитаните посетители от миналата нощ, погледа Рикори и с неподправена признателност изслуша успокоителните ми сведения.

Вечерта, когато вече си бях легнал, ми бе хрумнала съвсем логичната мисъл, че Рикори може да е оставил някаква паметна бележка във връзка с диренето, което бе провел; само че никак не ми се искаше да пребърквам джобовете му. А точно сега моментът беше удобен да се уверя дали това е така, или не. Намекнах на моя посетител, че би могъл да се възползва от възможността да прегледа всички документи, които Рикори е носил у себе си. Добавих, че ние с шефа му сме били взаимно заинтересувани от проучването на един въпрос и че той е пътувал към дома ми да го обсъдим, когато го е сполетял пристъпът — и че е възможно да си е водил записки, които да представляват интерес за мен. Посетителят ми се съгласи; наредих да ми донесат палтото и костюма на Рикори и ги пребъркахме. Имаше няколко бумаги, но те не се отнасяха до нашето разследване.

От вътрешния джоб на палтото му обаче извадихме любопитна вещ — тънка връв, дълга около двадесет сантиметра, на която бяха завързани девет възела, разположени на неравни разстояния един от друг. И те бяха особени, изобщо не бях виждал такива. Проучих връвта с някакво необяснимо, но осезаемо чувство на нарастващо безпокойство. Хвърлих поглед към моя посетител и видях, че и той е доста озадачен. Тогава си спомних за суеверието на Рикори и заключих, че връвта с възлите вероятно представляваше някакъв вид талисман или амулет. Така че я пуснах обратно в джоба.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гори, вещице, гори!»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гори, вещице, гори!» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Гори, вещице, гори!»

Обсуждение, отзывы о книге «Гори, вещице, гори!» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x