Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Погледнах крака й. На засегнатото място имаше широка червена ивица. Но не беше подута и аз й казах, че чаят сигурно не е бил много горещ.

„Наистина ме попари жестоко, Джоб — възрази тя. — Цялото беше на мехури!“

Гледаше озадачено ту бинта, ту ходилото си. Мехлемът беше синкав и лъщеше, почти светеше. Не бях виждала такова нещо. Не, не усетих никаква миризма. Хариет се наведе, взе превръзката и рече: „Джоб, хвърли я в камината!“

Метнах бинта в камината. Той припламна със странен блясък. Не може да се каже, че изгоря. Просто засия и изчезна. Хариет видя какво стана и побледня. После отново погледна крака си.

„Джоб — каза тя, — никога не съм виждала рана да зараства толкова бързо. Тя сигурно е вещица!“

„За Бога, Хариет, за какво говориш?“ — попитах я аз.

„А, нищо — отвърна тя. — Съжалявам само, че ми липсва смелост да отрежа изгореното и да натрия раната с противоотрова срещу змийско ухапване!“

След това тя се разсмя и аз си помислих, че ме будалка. Но тя намаза мястото с йод и освен това му сложи антисептична превръзка. На следващата заран ме събуди и ми каза: „Я ми виж крака! Вчера върху него се изля цял чайник врящ чай. А сега дори кожата не е зачервена. Би трябвало поне цветът й да е друг. О, Джоб, бих предпочела да беше зачервена!“ Това е всичко, доктор Лоуел. Тя не продума нищо повече по въпроса, аз също. И като че ли го забрави напълно. Да, аз я попитах къде е магазинчето и коя е тази жена, но тя не искаше да ми каже. Не знам защо.

След това стана толкова весела, каквато никога преди не е била. Радостна, безгрижна… Ех, не знам защо трябваше да умре… Не знам… Не знам!

— Робинс, цифрите 4, 9 и 1 говорят ли ви нещо? — попита Брейл. — Свързвате ли ги с някакъв адрес, например?

Тя поклати отрицателно глава. Аз й разказах как Уолтърс си отваряше и затваряше очите на равни интервали от време.

— Определено се опитваше да ни предаде някакво съобщение, в което влизат тези цифри. Помислете пак.

Тя внезапно се надигна и започна да брои на пръсти. После кимна.

— Може би се постарала да каже някоя дума буква по буква? Ако числата отговарят на буквите от азбуката, то те са били „d“, „i“ и „a“. С тях започва името „Даяна“ 3 3 На английски език се пише „Diana“. — Б.пр. …

Е, какво пък, това предположение не беше лишено от основание. Тя може би се бе опитала да ни каже да се погрижим за детето. Погледнах към Брейл, но той поклати глава.

— Тя знаеше, че аз ще го направя. Не, нещо друго е било.

Малко след като Робинс си отиде, се обади Рикори. Съобщих му за смъртта на Уолтърс. Това го покърти. После започна тъжната работа по извършването на аутопсията. Резултатът беше съвсем същият като при Питърс. Нямаше абсолютно нищо, което да подскаже от какво е умряла девойката.

На следващия ден Рикори отново ми се обади по телефона. Беше към четири следобед.

— Доктор Лоуел, ще си бъдете ли у дома между шест и девет часа?

В гласа му се долавяше зле прикрито вълнение.

— Разбира се, щом е важно — отговорих аз, след като прелистих бележника с ангажиментите си. — Открихте ли нещо, Рикори?

— Не зная — отговори колебливо той. — Струва ми се, че да.

— Имате предвид… — аз даже не се опитах да скрия собственото си нетърпение. — Имате предвид хипотетичното място, което обсъждахме ли?

— Може би. Ще разбера по-късно. Сега отивам там, където по всяка вероятност се намира то.

— Рикори, кажете ми, какво очаквате да откриете?

— Кукли — отговори той.

И, сякаш за да избегне повече въпроси от моя страна, затвори, преди да успея да реагирам.

Кукли!

Седнах и започнах да разсъждавам. Уолтърс е купила кукла. И на същото това непознато място, откъдето я е купила, е получила изгарянето, което я е разтревожило толкова силно — или може би не точно то, а светкавичното му изцеряване. След разказа на Робинс за мен вече нямаше никакво съмнение, че Уолтърс приемаше за причина на страданието си именно тази рана и че се опита да ни го каже. Не бяхме сбъркали в нашата интерпретация на онова първо отчаяно волево усилие, което описах. Разбира се, тя може и да грешеше. Изгарянето, или по-скоро мехлемът може и да нямаха абсолютно нищо общо със състоянието й. Но Уолтърс много бе обичала едно дете. Общият интерес на всички умрели като нея бяха децата. А децата обичат кукли. Интересно, до какво ли се беше добрал Рикори?

Позвъних на Брейл, но никой не ми отговори. Обадих се на Робинс и й казах веднага да ми донесе куклата. След малко тя пристигна.