Кен Фолет - Опасно богатство

— Танцувай с мен, Соли. Може би, когато музиката спре, невъзпитаният ти приятел ще си е отишъл.

Караницата на Хю и Мейзи им развали настроението и всички се разотидоха. Соли и Мейзи поеха заедно нанякъде, а останалите решиха да отидат на бой с плъхове. Борбите с плъхове бяха незаконни, но на пет минути разстояние от Пикадили Съркъс имаше поне пет-шест места, където се провеждаха редовно — а Мики Миранда ги знаеше всичките.

Когато излязоха от „Аргайл“ и тръгнаха из квартала, познат като „Вавилон“, вече бе съвсем тъмно. Тук, невидим за обитателите на палатите в квартал „Мейфеър“, но в удобна близост до частните клубове в „Сейнт Джеймс“, се разпростираше лабиринт от тесни улички, посветени на хазарта, кървавите спортове, пушенето на опиум, порнографията и, най-вече, проституцията. Нощта бе гореща и въздухът бе напоен с тежката миризма на пот, готвено, бира и канали. Мики и приятелите му бавно се придвижваха по средата на многолюдната улица. Само през първата минута един старец с износен и смачкан цилиндър поиска да му продаде книга с мръсни стихчета, млад мъж с руж по бузите му намигна, добре облечена жена на неговата възраст бързо разтвори жакета си и му показа красивите си голи гърди, а една дрипава старица му предложи секс с момиченце на около десет години с ангелско личице. Сградите (повечето бяха кръчми, салони за танци, бордеи и къщи с евтини квартири) имаха мръсни тъмни стени и малки, мърляви прозорци. През тях от време на време мяркаха сцени на осветени от газени лампи гуляи. По улицата се движеха контета с бели елеци като самия Мики, чиновници и дребни търговци с бомбета на главите, опулени селяни, войници със закопчани догоре мундири, моряци, чиито джобове временно бяха пълни с пари, както и изненадващо голям брой от порядъчни на вид двойки от средната класа, които се разхождаха ръка за ръка.

Мики се забавляваше. Тази вечер за първи път от седмици успя да се измъкне от непрекъснатия надзор на Папа. В момента чакаха Сет Пиластър да умре, за да могат да сключат сделката за пушките, обаче старецът се бе вкопчил в живота като мида в скала. Изобщо не бе приятно да ходиш по танцови и музикални салони и по бордеите с баща си. Освен това Папа се държеше с него като със слуга, понякога дори му нареждаше да изчака навън, докато е при проститутката. Тази вечер бе блажено облекчение.

Радваше се, че отново е срещнал Соли Грийнборн. Семейството на Грийнборн бе по-богато дори от това на Пиластър, и някой ден Соли можеше да се окаже полезен.

Никак не бе доволен, че се е видял отново с Тонио Силва. Тонио знаеше прекалено много за смъртта на Питър Мидълтън преди седем години. По онова време Тонио бе ужасен от Мики. Все още се държеше предпазливо и все още му се възхищаваше, но това не бе същото като страха. Мики се притесняваше от него, но в момента не знаеше какво може да направи по въпроса.

От „Уиндмил стрийт“ сви по една съвсем тясна алея. От купчините боклук наоколо срещу него просветваха очите на бездомни котки. Провери дали останалите още вървят след него и влезе в някаква долнопробна кръчма. Мина покрай бара и излезе през задната врата, прекоси някакъв заден двор, където една проститутка бе коленичила пред клиент под лунната светлина, накрая отвори вратата на разнебитена дървена постройка, която приличаше на конюшня.

Мъж с мръсно лице и дълго омазнено палто им поиска по четири пенса за вход. Едуард плати и влязоха.

Помещението бе ярко осветено, макар и изпълнено с дим. В него се смесваха отвратителните миризми на кръв и екскременти. Около една кръгла яма бяха застанали четирийсет-петдесет мъже и няколко жени. Мъжете бяха от всички класи, някои носеха тежки вълнени костюми и шалчета на точки около врата (очевидно служители с добра заплата), други бяха облечени в рединготи или вечерно облекло. Жените обаче до една бяха като Ейприл, със съмнителна репутация. Няколко от мъжете имаха кучета със себе си — носеха ги на ръце или ги бяха вързали за краката на столовете си.

Мики посочи един брадат мъж с кепе от туид, който държеше здравата верига на куче с намордник. Някои от зрителите внимателно изучаваха кучето. То бе ниско и набито, мускулесто животно с едра глава и мощна челюст. Изглеждаше гневно и неспокойно.

— Той ще е следващият — посочи им Мики.

Едуард отиде да купи питиета от жена, която държеше поднос с напитки. Мики се обърна към Тонио, говореше на испански. Това бе неспазване на етикета пред Хю и Ейприл, които не разбираха. Обаче Хю бе никой, а Ейприл бе дори по-малко от него, така че нямаше значение.