Кен Фолет - Опасно богатство

Докато Тонио се здрависваше с Мики, Хю внимателно се вгледа в лицето му. Тонио като че ли все още изпитваше страхопочитание към Мики.

— Как си, Миранда? — запита съвсем нормално, но изражението му разкриваше смесица от боязън и възхищение. Такова отношение има човек към боксов шампион, известен с избухливостта си.

Партньорката на Тонио, Ейприл, бе малко по-възрастна от приятелката си Мейзи, прецени Хю. Освен това изглеждаше някак измъчена, чертите й бяха изострени и изпити и заради това бе по-малко привлекателна. Тонио обаче очевидно се наслаждаваше на компанията й, непрекъснато докосваше ръката й, шепнеше в ухото й и я разсмиваше.

Хю се обърна отново към Мейзи. Тя бе разговорлива и жизнена, гласът й бе весел и в него се долавяше следа от акцента, характерен за североизточна Англия, където някога бяха складовете на Тобайъс Пиластър. На лицето й не спираха да се сменят очарователни изражения — тя се усмихваше, мръщеше, цупеше, бърчеше чипото си носле и вдигаше вежди. Миглите й бяха светли, забеляза той, а по носа й бяха пръснати лунички. Красотата й не отговаряше на традиционните разбирания, но никой не би могъл да отрече, че е най-хубавата жена в помещението.

Хю не можеше да се отърси от мисълта, че след като бе дошла в Аргайл Румс, вероятно бе склонна да се целува, прегръща и може би дори да стигне докрай тази нощ с един от мъжете на масата. Хю си представяше сексуални отношения с почти всяко момиче, което срещнеше — срамуваше се от факта колко често и силно си мечтае за това — но по принцип то би могло да се случи само след определен период на ухажване, годеж и после брак. Докато Мейзи може би щеше да го направи още тази вечер!

Тя отново улови погледа му и той се почувства неудобно. Понякога така се засрамваше в присъствието на Рейчъл Бодуин, защото имаше чувството, че тя знае за какво си мисли. Отчаяно се опита да намери тема за разговор и накрая изтърси:

— Винаги ли сте живяла в Лондон, госпожице Робинсън?

— Тук съм само от три дни — отвърна тя.

Тази тема може и да бе банална и глупава, реши той, но поне разговаряха.

— Толкова скоро! — каза. — А преди това къде сте били?

— Пътувах — отговори му Мейзи, обърна се и започна да си приказва със Соли.

— А! — възкликна Хю. Това явно бе краят на разговора и той усети разочарование. Мейзи се държеше почти като човек, който му има зъб за нещо.

Ейприл обаче се смили над него и обясни:

— Мейзи е обикаляла с един цирк в продължение на четири години.

— Мили боже! И какво е правила в него?

Мейзи отново се извърна към Хю.

— Яздех кон без седло — отвърна. — Изправях се на гърба на коня, скачах от един кон на друг, всички тези номера.

Ейприл добави:

— Облечена в трико, естествено.

Мисълта за Мейзи, облечена в плътно прилепнало трико, бе непоносимо възбуждаща. Той кръстоса крака и попита:

— А как започнахте да се занимавате с това?

Тя се поколеба, после като че ли взе решение за нещо. Завъртя се на стола си, така че да застане лице в лице с Хю, а в очите й проблесна опасно пламъче.

— Ами, ето как стана — каза. — Баща ми работеше за „Тобайъс Пиластър и Ко“. Твоят баща измами моя, не му даде надницата за една седмица. По онова време майка ми беше болна. Без пари, или аз нямаше да имам какво да ям, или тя — да умре. Затова избягах от вкъщи. Тогава бях на единайсет години.

Хю усети как лицето му пламва.

— Не вярвам, че баща ми е измамил когото и да било — заяви. — А ако си била на единайсет, едва ли си разбрала какво наистина е станало.

— Много добре разбирах глада и студа!

— Може би вината е била на баща ти — настоя Хю, макар да знаеше, че не постъпва много мъдро. — Не е трябвало да има деца, след като не е можел да ги изхрани!

— Можеше и успяваше да ни храни! — избухна Мейзи. — Работеше като роб… а после вие му отмъкнахте парите!

— Баща ми се разори, но никога от никого не е откраднал.

— Едно и също е, когато ти си губещият!

— Не е едно и също, и от твоя страна е глупаво и нагло да се преструваш, че е така!

Явно останалите решиха, че е отишъл твърде далеч. Няколко души се обадиха едновременно. Тонио каза:

— Нека да не се караме за нещо, случило се толкова отдавна.

Хю разбираше, че трябва да млъкне, но все още бе ядосан.

— От тринайсетгодишен слушам как семейство Пиластър критикуват баща ми и очернят името му, но няма да търпя това и от някаква си циркова ездачка!

Мейзи се изправи. Очите й блестяха като шлифовани изумруди. За момент Хю си помисли, че ще му зашлеви шамар. После тя каза: