Кен Фолет - Опасно богатство

Забранено ми е да се срещам с теб, защото си комарджия като баща си. Искрено съжалявам, но трябва да вярвам, че родителите ми знаят кое е най-добре за мен.“

Уайтхейвън хаус, Кенсингтън Гор

Югозападен Лондон

8-ми юни 1873 г.

„Скъпа майко,

Една млада дама отхвърли ухажването ми, защото баща ми бил комарджия. Вярно ли е? Моля те, отговори ми веднага. Трябва да узная!“

Уелингтън Вилас №2

Фолкстън, Кент

9-ти юни 1873 г.

„Скъпи синко,

Аз не знам баща ти някога да е играл комар. Не мога да си представя кой би казал подобно ужасно нещо за него. Той изгуби състоянието си, когато компанията му фалира, както вече ти бе казано. Няма друга причина.

Надявам се, че си добре и си щастлив, скъпи мой, и че твоята любима ще те приеме. При мен всичко е постарому. Сестра ти Дороти ти изпраща обичта си, както и аз, твоята майка.“

Уайтхейвън хаус, Кенсингтън Гор

Югозападен Лондон

10-ти юни 1873 г.

„Скъпа Флорънс,

Смятам, че някой ти е съобщил невярна информация за баща ми. Бизнесът му се провали, това е истина. Вината не бе негова: голяма компания на име «Овъренд и Гърни ООД» фалира със загуби от пет милиона лири и много от кредиторите й банкрутираха с нея. Същия ден той отне живота си. Обаче никога не е играл комар; нито пък аз.

Вярвам, че ако обясниш всичко това на благородния си баща, графа, всичко ще бъде наред.“

Имението Столуърти

Столуърти, Бъкингамшир

11-ти юни 1873 г.

„Хю,

С тези си лъжи няма да постигнеш нищо. Сега със сигурност зная, че съветът на родителите ми е правилен и трябва да те забравя.“

Уайтхейвън хаус, Кенсингтън Гор

Югозападен Лондон

12-ти юни 1873 г.

„Скъпа Флорънс,

Трябва да ми повярваш! Възможно е да не им е била казана истината за баща ми — макар че не бих посмял да се усъмня в думите на майка си — но за самия себе си със сигурност знам истината! Когато бях на четиринайсет години, заложих един шилинг на конните надбягвания и го изгубих; от тогава не виждам никакъв смисъл да залагам. Когато се видим, ще ти се закълна в каквото поискаш!“

Фолджам и Мериуедър, адвокати

Адвокатска колегия „Грей“, Кенсингтън Гор

Югозападен Лондон

13-ти юни 1873 г.

До: господин Хю Пиластър

„Сър,

Клиентът ни, граф Столуърти, ни инструктира да поискаме от вас да престанете да поддържате какъвто и да било контакт с дъщеря му.

Моля да имате предвид, че благородният граф ще предприеме всички необходими мерки, включително заповед от Върховния съд, за да наложи волята си в случая, освен ако вие не отстъпите доброволно и то веднага.“

„Хю,

Тя показа последното ти писмо на майка си, моята леля. Отведоха я в Париж, където ще остане до края на лондонския сезон, а после ще отидат в Йоркшир. Няма смисъл — тя вече не се интересува от теб. Съжалявам…“

„Аргайл Румс“ 4 4 Аргайл румс — букв. „стаите Аргайл“. — Бел.прев. беше най-популярното място за забавления в Лондон, обаче Хю досега не бе ходил там. На него никога не би му хрумнало да отиде на такова място: макар да не беше точно публичен дом, репутацията му не бе добра. Въпреки това, няколко дни след като Флорънс Столуърти окончателно го отхвърли, Едуард небрежно го покани за една „вечер на разврат“ с него и Мики, и Хю прие.

Той не прекарваше много време с братовчед си. Едуард открай време бе разглезен и мързелив нехранимайко, който тормозеше другите и ги караше да вършат работата му. Хю пък отдавна бе нарочен за черната овца на семейството, също като баща си преди това. Двамата с Едуард нямаха почти нищо общо. Независимо от това, Хю реши да се развлече с малко покварени удоволствия. Долнопробните кръчми и ходенето по проститутки бяха начин за живот за хиляди англичани от висшата класа. Може би тези мъже бяха прави: може би тъкмо това, а не истинската любов, бе пътят към щастието.

В действителност не бе напълно сигурен дали бе изпитвал истинска любов към Флорънс. Ядосан бе, защото родителите й я бяха обърнали срещу него, а още по-силно го гневеше поводът, онази гнусна лъжа срещу баща му. Откри обаче (с известна доза срам), че не се чувства съкрушен. Често мислеше за Флорънс, но това не му пречеше да спи добре, да се храни с апетит и без проблем да се съсредоточава върху работата си. Дали това значеше, че никога не я бе обичал? Момичето, което най-много харесваше на този свят, освен шестгодишната си сестричка Доти, бе Рейчъл Бодуин. Дори си бе поиграл за известно време с мисълта да се ожени за нея. Дали това бе любов? Нямаше представа. Може би бе твърде млад, за да разбира любовта. Или пък просто все още не се бе влюбвал истински.