Кен Фолет - Опасно богатство

— Ще се погрижа за това, Папа, не се безпокой — повтори тревожно.

Папа кимна, сякаш по въпроса нямаше никакви съмнения. Двамата запазиха мълчание в продължение на минута, след което Папа неочаквано нареди:

— Искам да останеш в Лондон.

Мики усети как раменете му се отпускат от облекчение. Именно на това се бе надявал. Явно бе направил нещо както трябва.

— Струва ми се добра идея, Папа — отвърна, като се опитваше да не покаже колко е силно желанието му да стане така.

А после Папа пусна бомбата:

— Само че ще ти спрем издръжката.

— Какво?

— Семейството повече не може да те издържа. Ще трябва сам да си изкарваш прехраната.

Мики се ужаси. Подлостта на Папа бе легендарна, колкото и свирепостта му, но това наистина бе неочаквано. Семейство Миранда бе богато. Папа имаше хиляди глави добитък, еднолично се разпореждаше с всички сделки с коне в една огромна територия, даваше земя под аренда на множество дребни земеделци и притежаваше повечето магазини в провинция Санта Мария.

Вярно бе, че с парите им в Англия не можеше да се купи кой знае какво. У дома срещу един сребърен кордовски долар човек можеше да получи първокласна вечеря, бутилка ром и курва, която да му прави компания през цялата нощ; тук надали щеше да стигне и за едно оскъдно ядене и чаша слаба бира. Това бе истински проблем за Мики, докато посещаваше училище „Уиндфийлд“. Той бе допълвал издръжката си с игра на карти, но въпреки това едва бе свързвал двата края, преди да се сприятели с Едуард. Дори сега Едуард плащаше всички скъпи забавления, на които се наслаждаваха заедно: посещенията в операта, хиподрума, лова и проститутките. Мики обаче имаше нужда от някакви основни доходи, за да плаща наема си, сметките при шивача, членския внос за частните мъжки клубове, които бяха важна и неразделна част от лондонския социален живот, както и за бакшиши за прислугата. Откъде очакваше Папа да ги вземе? Да започне работа? Това бе немислимо. Никой член на семейство Миранда не работеше срещу надница.

Тъкмо се канеше да запита как се очаква да живее без пари, когато Папа рязко смени темата:

— Сега ще ти обясня защо ми трябват пушките. Ще превземем пустинята.

Мики не разбираше. Семейство Миранда притежаваше голяма част от територията на провинция Санта Мария. Земите им граничеха с тези на семейство Делабарка, които не бяха така обширни. Територията на север от двата имота бе толкова суха и неплодородна, че нито Папа, нито съседът му някога бяха предявявали претенции към нея.

— Че за какво ни е пустинята? — попита Мики.

— Под прахоляка и пясъка има залежи на минерал, наречен нитрат. От него се изработва тор, който е много по-добър от оборския. Може да се изпраща до всички точки на света и да се продава на високи цени. Затова искам да останеш в Лондон — за да се погрижиш за продажбата му.

— А откъде знаем, че наистина е там?

— Делабарка е започнал добива му. Семейството му забогатя.

Мики се развълнува. Това можеше да промени бъдещето на семейството му. Не на мига, естествено; не достатъчно бързо, за да разреши настоящия му проблем, а именно как щеше да живее без издръжката си. В дългосрочен план обаче…

— Трябва да действаме бързо — заяви Папа. — Богатството е сила, а семейство Делабарка скоро ще бъде по-силно от нас. Преди да се случи това, трябва да ги унищожим.

Уайтхейвън хаус, Кенсингтън Гор

Югозападен Лондон

2-ри юни 1873 г.

„Скъпа моя, Флорънс,

Къде си? Надявах се да те видя на бала у госпожа Брайдуел, после в Ричмънд, а после и в събота у семейство Мънкастър… обаче ти не дойде нито веднъж! Напиши ми поне ред, да знам, че си жива.“

Парк лейн №23, Западен Лондон

3-ти юни 1873 г.

До: господин Хю Пиластър

„Сър, ще ви бъда признателен, ако повече не контактувате с дъщеря ми при никакви обстоятелства и по никакъв повод.“

Уайтхейвън хаус, Кенсингтън Гор

Югозападен Лондон

6-ти юни 1873 г.

„Скъпа Флорънс,

Най-после открих доверен човек, който незабелязано да ти предаде бележката ми. Защо са те скрили така от мен? Да не би да съм обидил родителите ти по някакъв начин? Или пък — да не дава господ — теб самата? Братовчедка ти Джейн ще ми донесе отговора ти. Моля те, пиши ми бързо!“

Имението Столуърти

Столуърти, Бъкингамшир

7-ми юни 1873 г.

„Скъпи Хю,