Кен Фолет - Опасно богатство

— Но когато стигнем до Кордоба…

— Ти няма да ходиш в Кордоба. Можеш да слезеш в Лисабон и да се върнеш в Англия. Повече нямам полза от теб.

Всяка дума бе като удар. Огъста отстъпи крачка назад и вдигна ръце пред гърдите си, сякаш искаше да се предпази от ужасните му слова. Отдръпна се още — и гърбът й се блъсна във вратата. Огъста отчаяно искаше да избяга от него, затова отвори и се измъкна навън.

Леденият нощен въздух мигновено проясни ума й. Беше се държала като безпомощно момиче, а не като зряла и способна жена. За кратко бе изгубила контрол над живота си, но сега бе време да си го възвърне.

Покрай нея мина някакъв мъж във вечерно облекло, който пушеше пура. Той се вгледа в нея, удивен, че е излязла по нощница и халат, но не я заговори.

Срещата й подсказа една идея.

Върна се в каютата и затвори вратата. Мики бе застанал пред огледалото и си оправяше вратовръзката.

— Идва някой! — напрегнато съобщи тя. — Полицай!

Поведението на Мики моментално се промени. Подигравателната усмивка изчезна от лицето му, заменена от паника.

— О, боже! — възкликна само той.

Огъста разсъждаваше светкавично.

— Все още се намираме в британски води — заяви тя. — Може да те арестуват и да те изпратят на брега с лодката на бреговата охрана.

Всъщност нямаше никаква представа дали това е вярно.

— Трябва да се скрия! — Той се вмъкна обратно в големия куфар. — Затвори капака, бързо!

Тя го затвори.

После хлопна резето и го заключи.

— Така е по-добре — каза.

Седна на леглото и се загледа в сандъка. Прехвърляше отново и отново разговора им в ума си. Беше се открила и бе станала уязвима, а той я бе наранил. Припомни си как я бе галил. Само двама други мъже бяха докосвали гърдите й: Странг и Джоузеф. Спомни си също как бе извил зърното й, а после я бе отблъснал с мръсни, противни думи. Минутите течаха. Гневът й малко по малко се уталожваше и превръщаше в мрачен, злостен копнеж за отмъщение.

От куфара се разнесе приглушеният глас на Мики:

— Огъста! Какво става?

Тя не отговори.

Мики започна да вика за помощ. Тя покри сандъка с одеяла, за да не се чува.

След известно време той престана.

Огъста замислено махна от куфара всички етикети, на които бе написано името й.

Навън се отваряха и затваряха врати на каюти: пътниците отиваха към салона за вечеря. Параходът започна леко да се поклаща, докато преодоляваше вълните и навлизаше в Английския канал.

Огъста седеше на леглото и размишляваше, а междувременно вечерта се изниза неусетно.

Между полунощ и два часа сутринта останалите пасажери започнаха бавно да се връщат на групички от по двама и трима. След това оркестърът престана да свири, а корабът утихна. Чуваше се само шумът от двигателите и морето.

Огъста се взираше съсредоточено и настоятелно в сандъка, в който бе заключила Мики. В каютата го бе внесъл на гръб един мускулест носач. Тя самата не бе в състояние да го повдигне, но реши, че може да го влачи. От двете му страни имаше месингови дръжки, а отгоре и отдолу — кожени ремъци. Тя хвана горния и го дръпна. Сандъкът се наклони настрани, разклати се и падна с оглушителен трясък. Мики започна отново да крещи, така че Огъста пак покри куфара с одеяла. Изчака малко, но никой не дойде да провери какво става. Мики също спря да вика.

Тя хвана отново ремъка и дръпна. Сандъкът беше много тежък, но успя да го премести на няколко сантиметра. Така, малко по малко, като спираше да си почине, за около десет минути го примъкна до прага. После си сложи чорапите, ботушите и коженото палто — и отвори вратата.

Наоколо нямаше жива душа. Всички пътници спяха, а пък ако някой от екипажа беше на пост или обикаляше палубите, Огъста не го видя. Корабът бе осветен от лампи със слаби електрически крушки, а на небето нямаше звезди.

Тя прехвърли товара си през прага и отново спря за почивка.

След това вече бе малко по-лесно, защото палубата бе станала хлъзгава от снега. Десет минути по-късно вече бе опряла сандъка на перилата на борда.

Следващата част бе по-трудна. Огъста хвана здраво ремъка, повдигна единия край на сандъка и се опита да го изправи. При първия опит го изпусна. Звукът от удара й се стори много силен, но и сега никой не дойде да види какво го е причинило: на кораба периодично се разнасяше гръмко пуфтене, когато комините изпускаха пара и шумно плискане, когато корпусът прорязваше вълните.

Втория път се постара повече. Подпря се на едно коляно, сграбчи ремъка с две ръце и бавно започна да тегли. Когато бе изправила куфара под ъгъл четирийсет и пет градуса, затвореният вътре Мики се размърда. Тежестта му се премести в долния край и изведнъж стана значително по-лесно да изправи тежкия товар.