Кен Фолет - Опасно богатство

Ами ако отречеше, че кутийките са у нея? Въпреки това той щеше да поиска полицията да претърси куфарите й. Полицаите бяха длъжни да разследват кражба, за която им е съобщено; колкото повече протестираше Огъста, толкова по-подозрително щеше да изглежда.

Можеше да направи и друго — да заяви, че колекцията й принадлежи. Трудно бе да се докаже подобно нещо, поне тук. Хю реши, че ако стане така, ще предложи на полицаите да приберат ценните кутийки в управлението, докато разследват кое от противоречащите си твърдения е вярно.

Потисна нетърпението си и наблюдаваше побелелите полета на Уимбълдън, през които минаваха. Сто хиляди лири бе голяма сума — една солидна част от парите, които дължеше банка „Пиластър“. Хю нямаше да позволи на Огъста да ги открадне. Кутийките за енфие символизираха твърдото решение на семейството да изплати дълговете си. Ако Огъста успееше да се измъкне с тях, хората щяха да решат, че Пиластрови искат само да отмъкнат, каквото могат — точно като най-обикновени мошеници. Самата мисъл го вбесяваше.

Когато влакът пристигна в Саутхамптън, все още валеше сняг. Хю се надвеси през прозореца на купето, докато влакът с пуфтене навлизаше в гарата. Навсякъде се виждаха полицаи. Това означаваше, че Мики все още не е заловен, или поне така реши Хю.

Скочи от влака в движение и се добра до бариерата за проверка на билети преди всички останали. Обърна се към първия полицай, когото забеляза.

— Аз съм старшият партньор на банка „Пиластър“ — каза и му подаде визитната си картичка. — Зная, че търсите убиец, но с този влак пътува жена, която пренася откраднато от банката имущество на стойност сто хиляди лири. Вярвам, че възнамерява да напусне страната с кораба „Ацтек“ тази нощ — и да вземе откраднатото със себе си.

— За какво имущество става дума, господин Пиластър? — попита инспекторът.

— Колекция от инкрустирани със скъпоценни камъни кутийки за енфие.

— А името на жената е?

— Тя е вдовицата графиня на Уайтхейвън.

Полицаят повдигна вежди.

— Чета вестници, сър. Предполагам, че това има връзка с краха на банката, нали?

Хю кимна.

— Тези кутийки могат да се продадат, а парите — да бъдат използвани за изплащане на дълга ни към кредиторите на банката.

— Бихте ли ми посочили лейди Уайтхейвън?

Хю огледа перона през сипещите се снежинки.

— Ето я, до вагона за багажа. Жената с голямата шапка с птичи крила върху периферията. — Огъста надзираваше разтоварването на куфарите си.

Инспекторът кимна.

— Много добре. Останете с мен тук, на бариерата. Ще я задържа, когато се опита да премине.

Хю наблюдаваше напрегнато потока от пътници, който се точеше от влака. Макар да бе почти убеден, че Мики не е сред тях, внимателно огледа лицата на всички.

Огъста остана последна. Трима носачи нарамиха куфарите и сандъците й. Когато забеляза застаналия на бариерата Хю, тя изведнъж пребледня.

Инспекторът бе изключително учтив.

— Простете, лейди Уайтхейвън. Може ли да разменя няколко думи с вас?

Хю никога не бе виждал Огъста така уплашена, но дори сега тя не забрави кралските си маниери.

— Страхувам се, че не мога да ви отделя от времето си, господин полицай — отвърна хладно. — Трябва да се кача на кораб, който ще отплава тази вечер.

— Обещавам ви, че „Ацтек“ няма да замине без вас, милейди — гладко каза инспекторът, после хвърли поглед към носачите: — Можете да оставите багажа за минутка, момчета. — Обърна се отново към Огъста. — Господин Пиластър твърди, че у вас се намират много ценни кутийки за енфие, които са негова собственост. Така ли е?

Част от напрежението й изчезна, което силно учуди Хю. Освен това го и разтревожи, защото си помисли, че тя може би крие и нещо друго.

— Не виждам причина да отговарям на подобни безочливи въпроси! — надменно отсече жената.

— Ако не го сторите, ще трябва да прегледам багажа ви.

— Добре. Така е, кутийките са у мен — заяви тя. — Само че те ми принадлежат. Бяха на съпруга ми.

Инспекторът отново насочи вниманието си към Хю.

— Какъв е коментарът ви, господин Пиластър?

— Наистина принадлежаха на съпруга й, но той ги завеща на сина си Едуард Пиластър. А пък цялата собственост на Едуард премина във владение на банката. Следователно лейди Уайтхейвън се опитва да ги открадне.

— Трябва да помоля и двама ви да дойдете в управлението и да останете там, докато проверяваме твърденията ви.

Огъста започна да се паникьосва.

— Но аз не мога да изпусна кораба си!