Кен Фолет - Опасно богатство

— Разбира се — те са собственици на нитратните мини в страната.

— Ако вие спечелите войната, дали президентът Гарсия ще прехвърли мините на Миранда на корпорация „Пристанище Санта Мария“, за да компенсира загубите от измамата? Тогава, облигациите отново ще струват нещо.

Отговорът на Тонио бе категоричен:

— Президентът ми каза, че мога да обещая всичко — абсолютно всичко — стига да спечеля британците за каузата на правителствените сили в Кордоба.

Хю се развълнува. Изведнъж перспективата да изплатят всички дългове на банката не изглеждаше така далечна.

— Нека помисля малко — каза той. — Преди да предприемеш каквото и да било, първо трябва да положим основите. Вярвам, че мога да убедя стария Бен Грийнборн да каже някоя добра дума на лорд Солсбъри, да му подхвърли, че трябва да подкрепи британските инвеститори. Какво обаче да сторим с опозицията в парламента? Бихме могли да се видим с Дан Робинсън, брата на Мейзи. Той е член на парламента и освен това е направо обсебен от темата за банковите фалити. Робинсън одобрява плана ми за спасяване на банка „Пиластър“ и иска той да успее. Възможно е с негова помощ да спечелим подкрепата на опозицията в Долната камара. — Хю започна да барабани с пръсти по кухненската маса. — Всъщност, тази идея изглежда все по-възможна.

— Трябва да действаме бързо — отбеляза Тонио.

— Още сега ще отидем в града. Дан Робинсън живее с Мейзи в Южен Лондон. Грийнборн ще бъде в къщата си в провинцията, но мога да му се обадя от банката. — Хю се изправи. — Само да кажа на Нора.

Той внимателно измъкна краката си от дървения замък, който Сол бе построил около тях, и излезе от кухнята.

Нора бе в спалнята и нагласяше на главата си грамадна шапка, украсена по края с животинска кожа.

— Трябва да отида в града — каза й Хю, докато си слагаше якичка и вратовръзка.

— А кой тогава ще се грижи за момчетата? — попита тя.

— Ти, надявам се.

— Не! — изпищя жена му. — Аз отивам на пазар!

— Съжалявам, Нора, но това е много важно.

— Аз също съм важна!

— Разбира се, че си, но този път няма да стане твоето. Трябва спешно да говоря с Бен Грийнборн.

— Омръзна ми всичко това! — заяви тя отвратено. — Омръзна ми тази къща, писна ми това скучно село, омръзнаха ми децата, омръзна ми и ти! Баща ми живее по-добре от нас!

Бащата на Нора бе отворил кръчма със заем от банка „Пиластър“ и в момента бизнесът му вървеше много добре.

— По-добре да ида да живея с него и да работя като сервитьорка в бара! — прибави тя. — Ще ми бъде по-забавно, а и като слугувам на някого, поне ще получавам пари за робския си труд!

Хю се взря внимателно в нея. Изведнъж разбра, че никога повече няма да сподели леглото й. От брака му не бе останало нищо. Нора го мразеше, а пък той я презираше.

— Свали си шапката, Нора — нареди той. — Днес няма да ходиш на пазар.

След тези думи си облече сакото и излезе. Тонио го чакаше нетърпеливо във фоайето. Хю целуна момчетата, взе си шапката и палтото, после отвори вратата.

— След няколко минути има влак — спомена, когато вече бяха навън.

Докато забързано вървяха по пътеката през градината, Хю си сложи шапката и палтото. Снегът се бе усилил и на тревата имаше бяла покривка, дебела 2–3 сантиметра. Къщата на Хю бе същата като трийсетината други, построени в редица на мястото на някогашно поле с лалета. Двамата тръгнаха по насипания с чакъл път към селото.

— Първо ще отидем у Робинсън — започна Хю да планира програмата им. — Така после ще мога да кажа на Грийнборн, че опозицията вече е на наша страна… Я чуй!

— Какво?

— Това е нашият влак. Най-добре да побързаме.

Ускориха крачка. За щастие, гарата се намираше в по-близкия до тях край на селцето. Тъкмо прекосяваха моста над линията, когато се появи и влакът.

На парапета се бе облегнал някакъв мъж и наблюдаваше приближаващия локомотив. Когато го подминаха, той се обърна и Хю го позна. Това бе Мики Миранда.

И в ръката му имаше револвер.

След това всичко се случи много бързо.

Хю изкрещя, но викът му се изгуби в шума, който вдигаше влака по релсите. Мики насочи оръжието към Тонио и стреля в него от упор. Тонио залитна и се срути на земята. Мики се прицели в Хю, но в този миг от локомотива под тях изригна облак пара и пушек, който скри целия мост и за миг заслепи и двама им. Хю се хвърли върху заснежената земя. Разнесе се изстрел, после и още един, но той не усети нищо. Претърколи се настрани и застана на колене, като се опитваше да различи нещо в обгърналата го димна завеса.