Кен Фолет - Опасно богатство

Възрастният мъж се появи петнайсет минути по-късно и се извини, че е принудил Хю да го чака.

— Забави ме семеен проблем — произнесе той с отсечения си, учтив маниер като на пруски гвардеец.

Всъщност предците му нямаха нищо общо с Прусия; те просто бяха изкопирали поведението и обноските на немците от висшата класа, след което ги бяха запазили в продължение на цял век, прекаран в Англия. Както винаги, гърбът му бе изпънат като струна; на Хю обаче му се стори, че на лицето на стареца са изписани умора и безпокойство. Грийнборн не обясни какъв е бил въпросният „семеен“ проблем, така че и Хю не попита.

— Както знаете, днес следобед кордовските облигации се сринаха — започна Хю.

— Да.

— А вероятно сте чули и новината, че в резултат нашата банка затвори врати.

— Да, и много съжалявам.

— Изминаха двайсет и четири години, откакто за последно е фалирала английска банка.

— Става дума за „Овъренд и Гърни“. Да, спомням си добре.

— Както и аз. Тогава баща ми се разори и се обеси в офиса си на „Лийдънхол стрийт“.

Грийнборн се почувства неловко.

— Наистина ужасно съжалявам, Пиластър. Бях забравил за това ужасно събитие.

— По време на онази криза фалираха множество фирми. Утре обаче ще бъде много по-зле. — Хю се приведе напред на стола си и подхвана речта си: — За последния четвърт век работата в Сити се е удесеторила. В момента банкерството е много по-сложно и заплетено отпреди; на практика, всички ние сме твърде плътно свързани едни с други. Някои от хората, чиито пари изгубихме, няма да успеят да платят дълговете си, така че и те ще се разорят — и така нататък. Другата седмица ще фалират десетки банки, стотици компании ще бъдат принудени да хлопнат кепенците, а хиляди хора изведнъж ще се окажат съсипани и без пукната пара — освен ако не направим нещо, за да го предотвратим.

— „Да направим нещо“ ли? — попита Грийнборн доста раздразнено. — И какво, по-точно? Единственият шанс за вас е да си платите дълговете, само че вие не можете да го сторите и съответно сте безпомощни.

— Сам наистина съм безпомощен. Аз обаче се надявах банкерската общност да направи нещо по въпроса.

— Нима предлагаш другите банкери да ти платят дълговете? Че защо биха го сторили? — Грийнборн всеки момент щеше сериозно да се ядоса.

— Сигурен съм, ще се съгласите, че за всички ни би било най-добре, ако на кредиторите на банка „Пиластър“ бъде изплатена цялата дължима сума.

— Това е пределно ясно.

— Да предположим, че бъде създаден синдикат от банкери, който да поеме и активите, и пасивите на „Пиластър“. Обединението ще обещае при поискване да изплати дължимото на всеки кредитор. Същевременно ще започне методично и почтено да ликвидира активите на банката.

Изведнъж раздразнението на Грийнборн изчезна напълно и той започна задълбочено да обмисля тази необикновена и нечувана досега идея.

— Разбирам. Ако членовете на синдиката са достатъчно уважавани и влиятелни, тяхната гаранция вероятно ще вдъхне необходимото доверие у хората. Така кредиторите може би няма веднага да поискат парите си и с малко късмет паричният поток от продажбата на активите ще покрие плащанията по изискуемите дългове.

— И ще бъде избегната ужасяваща криза.

Грийнборн поклати глава.

— Да, но в крайна сметка членовете на синдиката ще загубят пари, тъй като пасивите на банка „Пиластър“ са по-големи от активите й.

— Това не е непременно вярно.

— Как така?

— Имаме кордовски облигации на стойност повече от два милиона лири, които в момента всъщност не струват нищо. От друга страна, останалите ни активи са значителни и напълно реални. Много голямо значение има каква сума ще успеем да съберем от продажбата на къщите и другото имущество на партньорите. По моя преценка обаче дори днес дефицитът е само един милион лири.

— Следователно синдикатът трябва да очаква, че ще изгуби един милион.

— Възможно е. Но пък ситуацията с кордовските акции няма да остане завинаги такава. Може би въстаниците ще бъдат победени. Или пък новото правителство ще поднови плащанията на лихвите. На някакъв етап стойността на кордовските облигации ще започне да се покачва.

— Да, има такава възможност.

— Ако облигациите стигнат дори половината на първоначалната си цена, синдикатът ще бъде на чисто. А пък ако се покачат още, обединението може дори да спечели.

Грийнборн отново поклати глава.

— Би могло да стане, но не и за облигациите за пристанище „Санта Мария“. Онзи Миранда, посланикът на Кордоба, според мен е стопроцентов крадец, а пък баща му очевидно е водач на бунтовниците. Предполагам, че всичките два милиона лири са отишли за закупуване на оръжие и муниции — а в такъв случай инвеститорите няма да видят и пени от парите си.