Кен Фолет - Опасно богатство

Огъста се обърна към дъщеря си:

— Клемънтайн, сигурна съм, че с Хари ще заемете същата позиция като Маделин и Джордж.

— Не, майко — отвърна Клемънтайн.

Огъста ахна. Хю се сепна, не по-малко стреснат от нея. За братовчедка му Клемънтайн изобщо не бе характерно да се опълчва така на майка си. „Е, поне един член на семейството притежава здрав разум“, каза си той.

Клемънтайн продължи:

— В момента имаме такива проблеми, защото те послушахме. Ако бяхме направили Хю старши партньор, вместо да дадем поста на Едуард, сега все още щяхме да сме богати като Крез!

Хю се почувства малко по-добре. Значи имаше хора в семейството, които разбираха какво се бе опитал да направи. Клемънтайн обаче не бе свършила:

— Ти сгреши, майко, и така ни съсипа. Никога повече няма да се вслушвам в думите ти. Хю беше прав — и ще е най-добре да го оставим да ни преведе през това ужасно изпитание!

— Напълно си права, Клемънтайн — присъедини се към думите й Уилям. — Трябва да постъпим така, както ни съветва Хю.

И така, фронтовата линия бе очертана. На страната на Хю бяха Уилям, Самюъл и Клемънтайн, която командваше съпруга си Хари. Те щяха да се постараят да се държат честно и почтено. Срещу него пък бяха Огъста, Едуард и Маделин, която говореше от името на майор Хартшорн: те възнамеряваха да отмъкнат всичко, което успеят — а пък репутацията на семейството да върви по дяволите!

В този миг Нора отсече предизвикателно:

— Ще трябва да ме изнесеш насила от тази къща!

Хю усети горчив вкус в устата си. Собствената му съпруга се присъединяваше към врага.

— Ти си единствената в тази стая, която се противопоставя на съпруга или съпругата си — тъжно отбеляза той. — Не смяташ ли, че ми дължиш поне елементарна лоялност?

Тя отметна глава.

— Не се омъжих за теб, за да живея в мизерия!

— Въпреки това ще напуснеш къщата — мрачно отвърна той.

После огледа останалите твърдоглавци: Огъста, Едуард, Маделин и майор Хартшорн.

— Накрая всички ще трябва да се предадете — каза им. — Ако не го направите сега, с достойнство, ще го сторите по-късно, напълно опозорени. Тогава ще дойдат полицаите и съдия-изпълнителите да ви изхвърлят, репортерите ще стоят отпред и ще отразяват всичко, жълтата преса ще ви оплюва, а слугите, на които не сте плащали, ще сипят хули по ваш адрес.

— Ще видим тази работа! — закани се Огъста.

След като всички си отидоха, Хю седна пред камината, вторачи се в огъня и изпадна в размисъл. Опитваше се да открие начин как да плати на кредиторите на банката.

В никакъв случай не искаше „Пиластър“ официално да бъде обявена в несъстоятелност. Прекалено болезнено бе дори да си го помисли. Целият му живот бе преминал под сянката на бащиния му фалит. Цялата му кариера бе опит да докаже, че той самият не е провал и да изтрие петното от името си. Дълбоко в душата си най-силно се страхуваше, че ако го застигне съдбата на баща му, той също може да е принуден да отнеме собствения си живот.

С „Пиластър“ като банка бе свършено. Тя бе затворила врати за вложителите си, а това бе краят. В дългосрочен план обаче вероятно щеше да успее да изплати дълговете си, особено ако партньорите добросъвестно продадяха всичките си ценни притежания.

Когато следобедът бе заменен от здрач, в ума на Хю започна да се оформя план и той си позволи да изпита надежда, макар и съвсем слаба.

В шест вечерта отиде да се види с Бен Грийнборн.

Грийнборн бе минал седемдесетте, но все още бе дееспособен и сам управляваше бизнеса. Той имаше дъщеря, Кейт, но Соли бе единственият му син. Следователно, когато се оттеглеше, щеше да се наложи да предаде банката на племенниците си, а възрастният мъж очевидно не желаеше да го прави.

Хю го потърси в дома му на „Пикадили“. Къщата оставяше човек с впечатлението, че собственикът й е не просто състоятелен, а разполага с безгранично богатство. Всеки часовник на стената бе като бижу, всички мебели бяха антики; дървените плоскости по стените бяха изящно резбовани, килимите — тъкани специално за помещенията. Хю бе въведен в библиотеката, където бяха запалени камината и множество газени лампи. Точно в тази стая той бе научил, че момчето, което носеше името Бърти Грийнборн, бе негов син.

Замисли се дали книгите не са единствено за показ и прегледа няколко, докато чакаше. Реши, че някои от тях са били избрани само заради красивите си корици, но страниците на други бяха силно зацапани от четене. Произведенията бяха на няколко езика — очевидно Грийнборн бе наистина ерудиран.