Кен Фолет - Опасно богатство

Държеше се глупаво и злобно. Реакцията й бе предвидима, но въпреки това Хю се засегна и наскърби. Изобщо не бе честно да обвинява него, след като бе вложил толкова усилия да предотврати краха.

Обаче в този миг се намеси по-младият й брат Уилям, който я поправи с неочаквана острота.

— Не говори глупости, Маделин! — сряза я той. — Едуард ни измами всичките и струпа в банката огромно количество кордовски облигации, които в момента не струват нищо!

Хю му бе много признателен, че проявява такава честност.

Уилям продължи:

— Вината е и наша, защото позволихме той да стане старши партньор! — и се вторачи в Огъста.

Нора, изглежда, съвсем се бе объркала.

— Не може да сме останали без никакви пари! — озадачи се тя.

— Само че е точно така — търпеливо каза Хю. — Всичките ни пари бяха в банката, а пък банката фалира.

Съпругата му все пак имаше известно извинение за неразбирането си: тя не бе родена в семейство на банкери.

Огъста се изправи и отиде при камината. Хю се зачуди дали няма да се опита да защити сина си, обаче леля му не бе толкова глупава.

— Няма значение чия е вината — вместо това заяви тя. — Трябва да спасим, каквото можем. В банката сигурно все още има доста пари в злато и банкноти. Трябва да ги измъкнем и да ги скрием на безопасно място, преди да дойдат кредиторите. После…

— Нищо подобно няма да правим! — рязко я прекъсна Хю. — Тези пари не са наши!

— Естествено, че са наши! — викна тя.

— Млъквай и сядай, Огъста, или ще накарам слугите да те изхвърлят!

Острите му думи толкова я изненадаха, че тя наистина замълча, макар и да не седна.

— В банката има известно количество пари в брой — каза Хю, — и тъй като официално още не сме обявили банкрут, можем, ако решим, да платим на част от кредиторите си. Всички ще трябва да освободите слугите си; и ако ги изпратите на страничната врата на банката с бележка колко имат да получават, аз ще им платя. Трябва също така да накарате всички търговци, при които имате отворени сметки, да ви представят бележки за сумите, а аз ще се погрижа да им бъдат изплатени — но само тези до днешна дата. Няма да покривам дългове, които правите от тук нататък.

— Кой си ти да ми нареждаш да освободя слугите си?! — изсъска възмутено Огъста.

Хю бе готов да им съчувства за тежкото положение, в което бяха изпаднали (макар да си го бяха навлекли сами), само че тази преднамерена тъпота бе много изморителна и той избухна:

— И да не ги освободиш, те сами ще напуснат, защото няма да им се заплати. Лельо Огъста, опитай се да разбереш, че нямаш никакви пари!

— Това е смехотворно — измърмори тя.

— Не мога да освободя слугите ни — обади се отново Нора. — Няма как да живеем в подобна къща без слуги.

— Не се безпокой за това — обърна се Хю към нея. — Няма да живееш в такава къща. Ще трябва да я продам. Всички ще трябва да продадем къщите си, мебелите, произведенията на изкуството, виното от избите си и бижутата.

— Това е абсурдно! — изкрещя Огъста.

— Такъв е законът — тросна й се Хю. — Всеки партньор носи лична отговорност за дълговете на банката.

— Но аз не съм партньор! — каза Огъста.

— Ти не, но Едуард е. Той подаде оставка като старши партньор, но иначе остана партньор в банката, поне по документи. А пък собственик на твоята къща е той — Джоузеф я остави на него.

— Но все някъде трябва да живеем — отбеляза Нора.

— Първата работа на всички ни утре сутринта ще бъде да си потърсим малки, евтини къщи под наем. Ако изберете нещо скромно, кредиторите ни ще го приемат. Ако пък не го сторите, ще ви се наложи да избирате отново.

— Нямам абсолютно никакво намерение да се местя в друга къща, и това е окончателно! — заяви Огъста. — И предполагам, че и останалите от семейството се чувстват по същия начин. Маделин?

— Напълно си права, Огъста — веднага отвърна Маделин. — Джордж и аз ще останем там, където сме. Всичко това е пълна глупост. Не е възможно да сме разорени.

Хю ги презираше. Дори сега, когато надменността и глупостта им ги бяха докарали до просешка тояга, те все още отказваха да се вслушат в разума. Рано или късно щеше да им се наложи да изоставят заблудите си. Ако опитаха обаче да се вкопчат в парите и имотите, които вече не им принадлежаха, щяха да съсипят семейната репутация, както бяха съсипали семейното богатство. Той възнамеряваше да ги принуди да постъпват честно и почтено, независимо дали бяха богати или бедни. Битката щеше да е много тежка, но Хю нямаше намерение да се отказва.