Кен Фолет - Опасно богатство

— Твърде абстрактно е за мен — пренебрежително отвърна Мейзи.

— Същото бе и за мен преди години, през онази нощ в дома на Кинго. Тогава, ако ми бе позволила, с готовност щях да предам доверието на Соли. С годините обаче нещата ми се изясниха и тази представа стана съвсем конкретна. Струва ми се, че сега ценя почтеността повече от всичко останало.

— Но какво представлява тя всъщност?

— Означава да казваш истината, да спазваш обещанията си и да поемаш отговорност за грешките си. В бизнеса е същото като в ежедневието и дома. Става дума за това да си такъв, какъвто твърдиш, че си. И да правиш онова, което си казал, че ще направиш. Един банкер не бива да лъже, дори и другите да го правят. А пък ако съпругата му не може да му вярва, кой би могъл?

Мейзи започваше да се ядосва на Хю, но се чудеше защо е така. Известно време седя мълчаливо, загледана през прозореца към потъналите в здрач лондонски предградия. Какво бе останало в живота му сега, когато напускаше банката? Не обичаше съпругата си, а тя не обичаше децата им. Защо не искаше да открие щастие в ръцете на Мейзи — жената, която винаги бе обичал?

На гара „Падингтън“ Хю я придружи до пиацата за файтони и й помогна да си наеме един и да се качи. Докато се сбогуваха, тя задържа ръцете му и каза:

— Ела у дома с мен.

Той се натъжи и поклати глава.

— Ние се обичаме — винаги сме се обичали — започна да го умолява Мейзи. — Ела с мен, пък да става, каквото ще!

— Да, но животът ни е изтъкан от решения и последствията от тях, нали?

— Хю! Моля те!

Той издърпа ръцете си и отстъпи назад.

— Сбогом, скъпа Мейзи.

Тя безпомощно се вгледа в него. Годините потискан копнеж я застигнаха наведнъж. Ако бе достатъчно силна физически, щеше да го сграбчи и да го завлече насила във файтона. Имаше чувството, че ще полудее от безсилие.

Мейзи можеше да остане на стоянката до края на вечността, но Хю направи знак на кочияша и нареди:

— Карай.

Мъжът шибна коня с камшика си и колелата се завъртяха.

Миг по-късно Хю се изгуби от погледа й.

През тази нощ Хю не спа добре. Непрекъснато се будеше и отново и отново прехвърляше в ума си разговора с Мейзи. Искаше му се да се бе предал на желанието и да я бе последвал у тях. В момента можеше да спи в прегръдките й, с глава на гърдите й, вместо да се върти сам в леглото си.

Притесняваше го обаче и нещо друго. Имаше чувството, че тя е споменала нещо важно, нещо изненадващо и зловещо, чието значение му бе убягнало в онзи конкретен момент. Все още не можеше да се сети какво е точно.

Бяха разговаряли за банката и за това, че Едуард ще стане старши партньор; за титлата на Едуард; за плана на Емили да поиска анулиране на брака си; за нощта в „Кингсбридж Менър“, когато без малко да правят любов; за несъвместимите ценности — почтеността и щастието… Точно къде бе онова жизненоважно откровение?

Опита се да възстанови разговора, да си го припомни отзад напред. „Ела у дома с мен“… „Хората трябва да сграбчват щастието, където и когато могат“… „Емили се кани да поиска анулиране на брака от Едуард“… „Сега бедната Емили е лейди Уайтхейвън“… „Даваш ли си сметка, че ако Бен Грийнборн бе получил титлата, както трябваше да стане, Бърти щеше да я наследи?“…

Не, пропуснал бе нещо. Едуард бе получил титлата, която би трябвало да принадлежи на Бен Грийнборн — само че Огъста бе попречила това да се случи. Тя бе организирала цялата противна пропаганда в пресата, под надслов „Може ли един евреин да стане лорд?“. Хю не го бе осъзнал тогава, макар че сега, като се замисли за миналото си каза, че е трябвало да се сети. Обаче уелският принц бе научил отнякъде и бе споменал на Мейзи и Соли.

Хю продължи да се върти неспокойно. Защо това откритие бе толкова важно? То бе просто още един пример за жестокостта на Огъста. В онзи момент бяха успели да го запазят в тайна. Само че Соли бе разбрал…

Хю рязко седна на леглото си и се втренчи в мрака.

Соли бе научил.

Ако Соли бе разбрал, че семейство Пиластър е отговорно за кампания за расова омраза в пресата, насочена срещу баща му, никога повече нямаше да работи с банка „Пиластър“. И в частност щеше веднага да отмени емисията на облигации за железопътната линия „Санта Мария“. Също така би уведомил Едуард, че се отказва от сделката. А пък Едуард щеше да каже на Мики.

— О, боже! — възкликна Хю на глас.

Винаги се бе чудил дали Мики има нещо общо със смъртта на Соли. Знаеше, че Мики е бил в района по това време, но досега го озадачаваше въпросът за мотива му. Според онова, което тогава знаеше, Соли бе пред приключване на сделката, с която щеше да предостави на Мики всичко, което последният искаше; а в такъв случай Мики имаше причина да иска Соли да остане жив. Но ако Соли бе имал намерение да спре сключването на договора, Мики може би го бе убил, за да спаси сделката. Мики ли бе добре облеченият мъж, който се бе карал със Соли само няколко секунди преди Соли да бъде прегазен? Кочияшът от самото начало твърдеше, че някой е блъснал Соли на пътя му. Дали Мики бе бутнал Соли под колелата на онази карета? Тази мисъл бе ужасяваща и противна.