Кен Фолет - Опасно богатство

— Да. Липсата на консумация на брака е достатъчно основание за цялостен развод, включително според църковния закон. Ще мине приблизително година, докато делото стигне съда, а след това трябва да се изчака още шест месеца до окончателното съдебно решение за развода, но накрая ще можеш отново да сключиш брак.

— О, надявам се да се съгласи!

— Какви чувства изпитва към теб?

— Мрази ме.

— Смяташ ли, че ще се радва да се отърве от теб?

— Не мисля, че го е грижа, стига да не му заставам на пътя.

— А ако започнеш да му се пречкаш?

— Имаш предвид да започна да му досаждам?

— Да, нещо такова.

— Предполагам, че бих могла да го сторя.

Мейзи бе сигурна, че Емили е в състояние да бъде непоносимо досадна, ако си науми.

— Ще ми е нужен адвокат. Някой трябва да състави декларацията, която да подпише Едуард — отбеляза Емили.

— Ще помоля бащата на Рейчъл, той е адвокат.

— Наистина ли ще го направиш?

— Разбира се. — Мейзи хвърли поглед към стенния часовник. — Днес не мога да се видя с него, защото е първият учебен ден от новия срок и трябва да отведа Бърти в „Уиндфийлд“. Но ще си уговоря среща още утре.

Емили се изправи.

— Мейзи, ти си най-добрата приятелка, която една жена би могла да има!

— Знаеш ли какво, това наистина ще разбуни семейство Пиластър. Огъста ще се развилнее.

— Не ме е страх от Огъста — заяви Емили.

Мейзи Грийнборн винаги привличаше много внимание в училище „Уиндфийлд“. Всеизвестно бе, че е вдовица на приказно богатия Соли Грийнборн, макар самата тя да разполагаше с малко средства. Също така й се носеше славата на „напредничава“ жена, която вярва в правата на жените и, както се твърдеше, насърчава домашните прислужници да раждат извънбрачни деца. Освен това, когато водеше Бърти на училище, винаги я придружаваше Хю Пиластър — привлекателният банкер, който плащаше училищните такси на сина й. Без съмнение по-обиграните в светския живот сред останалите родители подозираха, че Хю е истинският баща на Бърти. Основната причина обаче бе, че на трийсет и пет години тя все още бе достатъчно красива, за да кара мъжете да извръщат глави след нея.

Днес бе облечена с доматеночервен костюм — рокля и къс жакет над нея, както и шапка с перо. Знаеше, че изглежда добре и безгрижна. В действителност тези посещения в училището с Бърти и Хю разбиваха сърцето й.

Изминали бяха седемнайсет години, откакто бе прекарала нощта с Хю. И днес го обичаше, както тогава. През по-голямата част от времето успяваше да се потопи в проблемите на бедните момичета, които идваха в болницата, и така забравяше собствената си мъка. Два или три пъти годишно обаче й се налагаше да се среща с Хю, а тогава болката се връщаше.

Той знаеше от единайсет години, че е истинският баща на Бърти. Бен Грийнборн му бе подхвърлил намек в този смисъл, след което Хю бе дошъл при нея с подозренията си. Тя му каза истината. Оттогава той правеше всичко по силите си за Бърти, освен това да го признае за свой син. Бърти вярваше, че баща му е милият покоен Соломон Грийнборн. Ако му съобщяха истината, само щяха да го наранят ненужно.

Казваше се Хюбърт, а галеното „Бърти“ бе дяволит (и донякъде лукав) комплимент към принца на Уелс, когото също наричаха така. През последните години Мейзи не се виждаше с принца. Тя вече не бе част от висшето общество, съпруга на милионер и домакиня на грандиозни приеми. Сега бе просто вдовица, живееше в скромна къща в южните предградия на Лондон, а такива жени не попадаха в приятелския кръг на уелския принц.

Избрала бе името „Хюбърт“ за сина си, защото то много напомняше на „Хю“. Скоро обаче се бе засрамила от близкото звучене и това бе още една причина да нарича момчето „Бърти“. На сина си бе казала, че Хю е бил най-добрият приятел на покойния му баща. За щастие, между Бърти и Хю нямаше очевидна физическа прилика. Всъщност Бърти изглеждаше като бащата на Мейзи, с мека тъмна коса и тъжни кафяви очи. Беше висок и силен, представяше се добре в спортовете и отделяше много внимание на ученето. Мейзи толкова се гордееше с него, че понякога й се струваше, че сърцето й ще се пръсне.

В случаите като днешния Хю се държеше с нея с внимателна учтивост и съвестно изпълняваше ролята на добър семеен приятел. Тя обаче бе сигурна, че и за него тази ситуация е изпълнена със същата горчива сладост, която разкъсваше нейното сърце.

От бащата на Рейчъл Мейзи знаеше, че в Сити Хю е възприеман като истински гений. Когато говореше за банката, очите му блестяха, а той самият бе интересен и много забавен. Тя усещаше, че работата му е изпълнена с предизвикателства и му носи удовлетворение. Когато обаче разговорът им се насочеше към темата за семейството, той ставаше раздразнителен и необщителен. Не обичаше да коментира къщата си, социалния си живот и — това пък най-малко — съпругата си. Единственият аспект от личния му живот, за който разказваше, бяха тримата му синове, които обичаше безкрайно. Но дори когато говореше за тях, в гласа му се промъкваше съжаление и Мейзи се бе досетила, че Нора не е особено любяща и внимателна майка. В течение на годините наблюдаваше как Хю се предава и напълно попада в плена на един студен и незадоволителен в сексуално отношение брак.