Кен Фолет - Опасно богатство

Днес той носеше сребристосив вълнен костюм, който подхождаше на сребристите кичури в косата му, както и вратовръзка в същия нюанс на синьото като очите му. Беше наедрял, но от време на време на лицето му все още се появяваше някогашната дяволита усмивка. Двамата бяха привлекателна двойка — само дето в действителност не бяха двойка и фактът, че изглеждат и се държат като такава силно натъжаваше Мейзи. Докато вървяха към училището, тя го хвана под ръка и си помисли, че би дала душата си, за да бъде с него всеки ден.

Помогнаха на Бърти да разопакова куфара си, след което той им направи чай в общата стая на общежитието. Хю бе донесъл торта, толкова голяма, че вероятно целият клас не би я изял за седмица.

— През следващия срок моят син, Тоби, ще постъпи в „Уиндфийлд“ — спомена Хю, докато пиеха чай. — Дали не би го наглеждал вместо мен?

— С удоволствие — отвърна Бърти. — Ще се постарая да не ходи да плува в Епископска гора.

Мейзи му се намръщи и той побърза да добави:

— Съжалявам. Неудачна шега.

— Все още говорят за онзи случай, така ли? — поинтересува се Хю.

— Всяка година директорът разказва как се е удавил Питър Мидълтън, опитва се да сплаши момчетата. Въпреки това те пак ходят до изоставената кариера.

След чая се сбогуваха с Бърти. Както винаги, очите на Мейзи се изпълниха със сълзи. Тя все тъгуваше, че трябва да остави малкото си момче — въпреки че той вече бе по-висок от нея. Върнаха се пеша в града и се качиха на влака за Лондон. Разполагаха с цяло купе в първа класа само за тях.

Докато наблюдаваха пейзажа, който прелиташе край прозореца, Хю подхвърли:

— Едуард ще стане старши партньор в банката.

Мейзи се стресна.

— Не мислех, че му стига акълът за това!

— Така е, не му стига. Ще напусна в края на годината.

— О, Хю! — Мейзи знаеше колко го е грижа за тази банка. Всичките му надежди бяха свързани с нея. — Какво ще правиш?

— Нямам представа. Ще остана до края на финансовата година, така че имам достатъчно време да реша.

— Банката няма ли да се съсипе, ако Едуард е начело?

— Страхувам се, че е напълно възможно.

Мейзи много се натъжи заради него. Бяха му се струпали твърде много лоши неща, а пък Едуард имаше твърде много късмет.

— Освен това Едуард е лорд Уайтхейвън. Даваш ли си сметка, че ако Бен Грийнборн бе получил титлата, както трябваше да стане, Бърти щеше да я наследи?

— Да.

— Обаче Огъста му попречи.

— Огъста ли? — озадачено се намръщи Хю.

— Точно така. Цялата онази помия, която се изсипа във вестниците, бе нейно дело. „Може ли един евреин да стане благородник!“ — помниш ли?

— Спомням си, но откъде си сигурна, че Огъста е отговорна за това?

— Уелският принц ни каза.

— Брей, брей… — Хю поклати глава. — Огъста винаги ме изумява.

— Както и да е, сега бедната Емили е лейди Уайтхейвън.

— Е, поне е получила нещо от този ужасен брак.

— Ще ти споделя една тайна — снижи Мейзи глас, макар наоколо да нямаше други хора. — Емили се кани да поиска анулиране на брака от Едуард.

— Браво на нея! На основание, че не е консумиран, предполагам?

— Да. Не изглеждаш особено изненадан.

— Видно е с просто око. Двамата никога не се докосват. Държат се толкова неловко един с друг — на човек му е трудно да повярва, че са мъж и жена.

— През всичките тези години тя водеше фалшив живот, а сега е решила да сложи край.

— Ще си има проблеми със семейството ми — отбеляза Хю.

— Имаш предвид с Огъста. — И Мейзи бе реагирала по същия начин. — Емили е наясно с това. Само че тя притежава една упорита жилка, която в случая ще й свърши добра работа.

— Има ли си някого?

— Да. Само че отказва да му стане любовница. Не мога да разбера защо проявява такива скрупули. Едуард прекарва всяка нощ в някой публичен дом.

Хю й се усмихна — тъжна, изпълнена с обич усмивка.

— Някога и ти се водеше от скрупули.

Мейзи знаеше, че говори за онази нощ в „Кингсбридж Менър“, когато бе заключила вратата на спалнята си, за да не влезе Хю.

— Бях омъжена за добър човек, а двамата с теб се канехме да го предадем. Ситуацията на Емили е съвсем различна.

Хю кимна.

— Въпреки това смятам, че разбирам как се чувства. Прелюбодеянието е срамно заради лъжите, с които е свързано.

Мейзи не бе съгласна.

— Хората трябва да сграбчват щастието, където и когато могат. Имаме само един живот, в крайна сметка.

— Да, но когато сграбчиш щастието си, може да изгубиш нещо дори по-ценно — почтеността си.