Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Трябва да вървя.

— Много добре. Договорихме се. Чакам вашето обаждане. Да решите трябва вие самият. Аз ще започна да действам веднага щом ми дадете знак.

Радниц презрително се ухили в гърба на отиващия си Шерман.

Докато седеше на кревата с ококорени от почуда очи, Ви слушаше онова, което й говореше Лабрей. Той седеше в креслото отсреща. Очите му горяха зад зелените стъкла на очилата.

Отначало тя мислеше, че той се шегува, но вече започна да трепери. Пол! Работи за руснаците! Тя изпитваше див ужас винаги когато ставаше дума за руснаци. Беше гледала всички филми с Джеймс Бонд. И ето сега Пол й говори, че тя е завербувана, че сега трябва да стане съветска шпионка!

— Не, няма да направя това — изплашено отговаряше тя. — Няма да го направя, взимай си нещицата и изчезвай оттук, разбра ли… Чу ли? Веднага!

— А — спокойно изпусна въздух Лабрей. — Ще правиш онова, което аз ти казвам. Ти сама се напъха и сега можеш да ни бъдеш полезна.

Ви загърна плътно с пенюара си.

— Гирланд? За какво ви е притрябвал?

— Каква глупачка си все пак! Гирланд е също такъв агент, какъвто съм и аз. Ще се срещнеш с него довечера и ще измъкнеш от него какво е замислил.

— Никъде няма да отида! Шпионин? Той шпионин? Не искам да се забърквам. Събирай си боклуците и да те няма!

— Моят патрон е решил, че ти ще работиш за нас — спокойно отговори Лабрей. — И ти ще работиш за нас, иначе…

Краят на фразата увисна във въздуха. Неговото спокойствие й въздействаше по-силно от всякакви крясъци. Тя беше свикнала с мъже, които реват и размахват ръце. За това кратко време, докато се занимаваше с проституция, толкова мъже й се нахвърляха с юмруци, че тя се беше научила да се защитава. Но този спокоен глас я хвърляше в ужас.

— Иначе… какво? — прошепна тя.

— Те си имат специална техника за жени, които отказват да работят. Жените — това е просто. Могат да направят с теб две неща. Например: ти си вървиш по улицата и те задминава мъж, който държи в ръцете си киселинна бомбичка, той ти я хвърля в лицето. Твоята кожа се набръчква като на стар лимон. Това е едното. А второто: хващат те, натикват те в багажника и те закарват в една, така да се каже, къща, където някакви неща правят с теб, вече не зная какви… не съм питал, но съм виждал момичета, които след такъв сеанс трудно си движат краката… През цялото време като че ли искаха да ги разделят поотделно. Разбираш ли, такава неприятност. Струва ми се, че момичетата предпочитат сярната киселина пред такова едно лечение.

Ви с ужас го гледаше.

— Това не е истина, ти просто искаш да ме сплашиш.

Лабрей се протегна.

— Помисли си, размърдай си мозъка, защо трябва да те плаша? Просто ми е жал за теб. Попаднала си на въдицата и няма да се измъкнеш. Ще се срещнеш с Гирланд в ресторанта и ще узнаеш какво ни готви. А ако опиташ да се скриеш, все едно, ще те намерят. Така че помисли си.

Лабрей излезе от просяшката стаичка, изтича по стълбището и се измъкна на улицата.

В девет без пет Марк беше у Гарен. След около десет минути дойде Ви. Той почувства нещо недобро още като я видя. Тя измъчено се усмихна, когато той стана от стола да я посрещне. Трескавият блясък в очите й навеждаше на мисълта за голяма доза възбуждащи средства. Гирланд беше разочарован. Сега Ви изглеждаше съвсем не така съблазнителна, както в студията на Бени.

Тя равнодушно погледна менюто, като заяви, че не е гладна. Марк се надяваше, че великолепната обстановка на ресторанта ще й направи впечатление, но тя като че ли не виждаше нищо наоколо. И даже когато самият Жорж Гарен се приближи, за да вземе поръчката… Гирланд трябваше да се извини и сам да поръча „нещо по-леко“.

Гарен препоръча гъби в маслен сос, бадеми и грозде.

Марк забеляза как Ви пребледня, когато собственикът на ресторанта й обясни рецептата, как прибързано каза, че това й се струва безподобно и че предпочита гъби. Все повече и повече изстивайки, Гирланд си поръча бифтек с люти чушки, а Гарен предложи още и пушена риба, и скариди в качеството на предястие.

Ви се чувстваше размътено. Наплашена от заканите на Лабрей, тя се съгласи на всичко, и за да се ободри все някак, преди да излезе от къщи, взе четири хапчета възбудително. Сега те бяха започнали да действат: главата си чувстваше празна, а сърцето й работеше на пресекулки. Започна да хапва от рибата и се опита да бъбри за всякакви неща — за Бени, за работата при него, за последните филми — и нейното дрънкане дразнеше Гирланд.