Джеймс Чейс - Мирис на пари

Шерман се реши. Той му разказа накратко всичко: за филма, за заплахите в писмото, за съществуването на още три ролки, за необходимостта бързо и спешно да се намери дъщеря му. Радниц съсредоточено димеше с пурата си.

— Така значи — изпъшка той, когато Шерман млъкна. — Значи с тази работа се е заел Гирланд.

— Вие го познавате? — Шерман удивено вдигна вежди.

— Някога се бях възползвал от услугите му. Резултатите бяха катастрофални. Хлъзгав тип. Нито за секунда не бих му се доверил.

— Дорей каза, че това е единственият ми шанс да измъкна тези филми.

— Да, Дорей е прав. Ако на Гирланд му се заплати добре, той ще се справи с тази работа. Ще измъкне филмите, а също и вашата дъщеря… а после?

— Ще унищожа филмите, а също и ще вразумя дъщеря си.

— Нима? На колко години е?

— На двадесет и четири.

— И как си представяте, че ще я вразумите?

— Ще поговоря с нея… Ще ми се наложи да й обясня, да я убедя…

Радниц го прекъсна с нервен жест.

— Какво знаете за дъщеря си, Шерман?

Шерман се изправи, стана мрачен, след това каза:

— Тя винаги е била безразсъдно, налудничаво момиче. Съгласен съм, малко нещо зная за нея. Има вече три години, откакто съм я видял за последен път.

— Зная. Аз я следя… Тя също е част от моите инвестиции. Имате ли към нея някакви чувства?

— Не мога да кажа, че изпитвам към нея особена нежност. Тя не се побира в моето разбиране за живота. Не мога да си я представя заедно с нас в Белия дом… Това е съвършено невъзможно.

Възцари се мълчание. След това Радниц попита спокойно, делнично:

— Бихте ли могли да си представите, че тя катастрофира и вие я загубвате… Как бихте се отнесли към това?

Шерман се вгледа в неподвижно седящия немец. Той му напомняше каменния Буда.

— Не ви разбирам…

— Губим си времето! Чухте моя въпрос. Как бихте се отнесли към това никога повече да не видите дъщеря си? Разбрано ли говоря?

Шерман в объркване отрицателно поклати глава.

— Да… Аз, откровено казано, бих въздъхнал с облекчение. Но защо ви е този разговор? Тя е жива. Държи се непристойно, но се налага да търпим нейните дързости.

— Така си мислите — и Радниц отново тръсна пепелта си на килима. — Дъщеря ви представлява за вас постоянна опасност, докато е жива. Тя ненавижда вас и вашия живот. Направил съм справка за нея. Членува в една глупава и гнила пацифистка организация „Долу войната“. Любовница е на Пиер Роснолд, който ръководи цялата тази шайка, а всъщност измъква от нея пари. Тя е напълно под негово влияние и освен това ви отмъщава за това, че сте й баща. Роснолд с шантаж печели за себе си политически капитал. Те двамата са решили да ви попречат да станете президент. Той — защото сте за ескалация на войната във Виетнам, тя — защото на времето си сте били безразличен към нея. Децата умеят да се разплащат по свой начин. Дорей може да намери дъщеря ви, но той няма да може да я застави да замълчи, нито нея, нито още по-малко Роснолд. А аз мога.

Ледените очи пронизваха Шерман, който чувстваше на челото си капчици пот.

— Отказвам се да продължа разговора в този дух.

— Имате друго решение? Кажете го. Гирланд, разбира се, ще намери вашата дъщеря, а после?

Шерман не знаеше какво да отговори.

— Ще се откажете от Белия дом заради някакво си момиченце. Вие така сте я възпитали, че тя пред нищо няма да се спре, за да ви попречи да станете президент… И тя е в състояние да го направи. Филмите могат да се преснимат и да се унищожат, но те нищо не решават. Да се унищожи трябва не филмът… а тя!

В тишината изскърца гласът на диспечера:

— Моля, пътниците, излитащи с полет Ер Франс 025 Париж — Ню Йорк, да преминат за излитане в секция номер 10.

Шерман притеснено се надигна.

— Трябва да вървя — той хвърли поглед към Радниц, после се извърна. — Аз… Аз се надявам, че мога да доверя на вас тази работа.

Но Радниц не позволи на бъдещия президент на САЩ да му прехвърли цялата отговорност:

— Аз никъде не отлитам — каза той — ще остана в „Георг V“. Щом си пристигнете, позвънете на Дорей и изяснете докъде е стигнал, след това ми се обадете. Разбрахте ли?

Шерман кимна и се отправи към вратата.

— Почакайте! Та така — ние се договорихме, че аз ще ви избавя от дъщеря ви?

Шерман с труд преглътна и изтри потта от челото си.

— Аз… Аз трябва да се посъветвам с Мери. Но ако вие смятате, че друг избор няма… Аз… Аз се надявам, че вие ще решите сам… Джилиан винаги е била…

Той се запъна и с треперещ глас промърмори: