Пауло Куельо - Изневяра

Цялото ми тяло беше настръхнало. Удоволствието идваше на талази. Получих още един оргазъм и още един, докато той се стараеше да удължи акта, колкото се може повече. Телата ни се блъскаха неудържимо едно в друго, издавайки глухи звуци, но той вече не се безпокоеше, че може да ни чуе някой зад вратата.

Без да откъсвам очи от неговите, чувах как повтаря името ми при всеки нов тласък. Усетих, че ще свърши, а няма презерватив. Още веднъж се дръпнах, така че да излезе от мен, и го накарах да свърши върху лицето ми и в устата ми и да каже, че ме обича.

Якоб направи точно каквото му заповядах, а през това време аз мастурбирах, за да свърша заедно е него. Веднага след това той ме прегърна, положи главата ми върху рамото си, обърса ъгълчетата на устата ми с пръсти и отново започна да повтаря, че ме обича и че много съм му липсвала.

А сега ме моли да се облека, но аз не помръдвам. Отново се е превърнал в деловото възпитано момче, на което избирателите се възхищават. Усеща, че нещо не е наред, но не знае какво. Започва да си дава сметка, че не съм там само защото е страхотен любовник.

- Какво искаш?

Да сложа край на това. Искам всичко да свърши, въпреки че сърцето ми ще се пръсне и ще бъда съкрушена от емоциите. Искам да те погледна в очите и да ти кажа, че каквото било - било. Край.

Последната седмица представляваше едно нечовешко страдание за мен. Изплаках всичките си сълзи и се съсипах да мисля как ме водят в университетското крило, където работи жена ти. Също как ме затварят в лудницата там. Реших, че съм се провалила във всичко освен в работата си и в ролята си на майка. Всеки миг бях на ръба между живота и смъртта, представях си нещата, които можехме да изживеем, ако бяхме млади, отправили заедно взор в бъдещето, сякаш всичко се случва за пръв път. Но дойде моментът, в който разбрах, че съм достигнала предела на отчаянието, че съм стигнала дъното и като погледна нагоре, има само една ръка, протегната да ми помогне - тази на моя съпруг.

Той навярно също се е усъмнил, но любовта му е по-силна. Опитах се да бъда честна с него, да му разкажа всичко и да сваля това бреме от плещите си, но не се наложи. Той ми помогна да видя, че независимо от избора, който ще направя в живота си, винаги ще е до мен, и затова моят товар е лек.

Осъзнах, че се обвинявам и упреквам за неща, за които нито ме обвинява, нито ме осъжда. Казвах си: „Не съм достойна за този мъж, той не знае коя съм".

Но всъщност знае. И това ми позволява отново да изпитвам самоуважение и да си възвърна любовта към себе си. Щом един мъж, който не би срещнал никаква трудност още на другия ден след развода ни да си намери жена, иска да остане с мен въпреки всичко, то е, защото аз струвам нещо - струвам много.

Разбрах, че пак мога да спя до него, без да се чувствам мръсна или да смятам, че го предавам. Почувствах се обичана и осъзнах, че заслужавам тази любов.

Ставам, събирам дрехите си и отивам в личната му баня. Той знае, че за последен път ме вижда гола.

Сигурно ще премина през дълъг оздравителен процес, продължавам аз, връщайки се в кабинета. Предполагам, че изпитваш същото. Убедена съм, че единственото, което Мариан иска, е тази авантюра да приключи, за да може отново да те прегръща със същата любов и сигурност както преди.

- Да, но тя нищо не казва. Разбра какво става и се затвори още повече. Никога не е била много ласкава, но сега е направо като автомат, отдадена на работата си повече от всякога. Това е нейният начин да избяга от действителността.

Намествам полата си, слагам си обувките, вадя един пакет от чантата и го оставям върху бюрото му.

- Какво е това?

Кокаин.

- Аз не знаех, че ти...

И нищо не трябва да знаеш, мисля си аз. Не е необходимо да е толкова наясно докъде бях готова да стигна в борбата за мъжа, в когото бях лудо влюбена. Любовта още я има, но пламъкът намалява с всеки изминал ден. Знам, че накрая напълно ще угасне. Всяка раздяла е болезнена и аз усещам тази болка с всяка фибра от тялото си. За последен път се виждаме насаме. Пак ще се срещаме по коктейли и приеми, по избори и пресконференции, но никога няма да е като днес. Беше прекрасно да приключим нещата по начина, по който ги започнахме - напълно отдадени един на друг. Аз знаех, че сме заедно за последен път, а той не, но не можех да кажа нищо.

- Какво да правя е това?

Изхвърли го. Струваше ми цяло състояние, но го изхвърли. Така ще ме освободиш от моя порок.

Не обяснявам за какъв порок говоря. Той си има име - Якоб Кьониг.