Пауло Куельо - Изневяра

Мина една седмица, откакто получих съобщението на Якоб, че съм съсипала всичко. Една седмица, откакто обикалях разплакана из улиците, и този момент скоро щеше да ми бъде припомнен с глобата за неправилно паркиране. Една седмица от онзи разговор с мъжа ми.

- Винаги трябва да знаеш как да продадеш една идея. В това се състои успехът - в умението да продадеш онова, което искаш - продължава бившият магнат.

Драги мой, въпреки цялото ти лустро, въпреки този луксозен хотелски апартамент, въпреки лъскавия ти живот и безупречните ти дрехи, ушити от лондонски моделиер, въпреки тази усмивка и грижливо боядисаната ти коса, в която все пак са оставени няколко бели косъма, за да изглежда естествена, въпреки самочувствието, с което се движиш и говориш, има нещо, от което разбирам повече от теб - да ходиш и да продаваш идеи не стига. Трябва да намериш някой, който да ги купи. Това се отнася за търговията, за политиката и за любовта.

Предполагам, драги мой, че разбираш какво имам предвид - ти си имаш графики, диаграми, презентации... но хората искат резултати.

Любовта също се стреми към резултати, ако ще всички да казват, че не е вярно и че самият факт, че обичаш, сам по себе си е достатъчен. Така ли е? Можех да си се разхождам из Английската градина, облечена в коженото палто, което съпругът ми купи от Русия, да гледам есента, да се усмихвам към небето и да повтарям: „Аз обичам и това ми стига". Но дали щеше да е истина?

Разбира се, че не. Аз обичам, но в замяна искам нещо конкретно - да се държим за ръце, да се целуваме, да споделяме мечтите си, да правим страстен секс, да имаме възможността да създадем семейство, да възпитавам децата ни, да остарея до любимия.

- За всяка направена крачка имаме нужда от съвсем ясна цел - обяснява жалкото човече срещу мен с привидно самоуверена усмивка.

Очевидно отново съм на прага на лудостта. Всичко, което прочета или чуя, свързвам с моето емоционално състояние, включително отегчителното интервю с този досаден тип. Мисля по въпроса двайсет и четири часа в денонощието - докато вървя по улицата, докато готвя, докато прахосвам безценни мигове от живота си да слушам неща, които, вместо да ме разсейват, ме тласкат още по-силно към пропастта.

- Оптимизмът е заразителен...

Бившият магнат не спира да говори, сигурен, че ще успее да ме убеди да публикувам всичко във вестника, с което ще дойде неговото възкресение. Чудесно е да се интервюират подобни личности. Необходимо с само да им зададеш един въпрос и те после говорят цял час. Обратно на разговора ми с кубинеца, този път не обръщам внимание на нито една дума. Включила съм диктофона и след това ще сведа монолога до шестстотин думи, което отговаря приблизително на четири минути разговор.

Оптимизмът е заразителен, твърди той.

Ако беше така, щеше да е достатъчно да отидем при човека, в когото сме влюбени, с широка усмивка, преизпълнени с идеи и планове, и да направим презентация на пакета, който предлагаме. Ще се получи ли? Не. Заразява единствено страхът, непрестанният ужас, че никога няма да срещнем някого, с когото да бъдем заедно до края на дните си. И, водени от този страх, сме готови да направим какво ли не, да приемем погрешния човек, убеждавайки се, че тъкмо той е точният избор, единственият, който сам Бог е сложил на пътя ни. За съвсем кратко време търсенето на сигурност се превръща в искрена любов, нещата започват да изглеждат не толкова горчиви и трудни, а чувствата ни могат да бъдат затворени в кутия и напъхани в дъното на някое чекмедже в нашите глави, където ще останат скрити и невидими завинаги.

- Според някои аз съм един от хората с най-добри връзки в моята страна. Познавам много предприемачи, политици, бизнесмени. Това, което се случва с моите компании, е временно. Скоро ще станете свидетелка на завръщането ми.

И аз имам много връзки, и аз познавам хора от тези среди. Но не искам да подготвям завръщането си. Искам само цивилизована развръзка за една от тези „връзки".

Защото нещата, които не свършват по категоричен начин, винаги оставят вратичка за неизследвани възможности и има шанс пак да тръгнат постарому.

Какво, сравнявам икономиката с любовта ли? Опитвам се да направя паралел между света на финансите и този на чувствата?

От една седмица нямам вести от Якоб. От една седмица моите взаимоотношения със съпруга ми отново се върнаха към обичайното след онази вечер пред камината. Може пък да успеем заедно да съживим брака си. До тази пролет аз бях нормален човек. Един ден си помислих, че всичко, което имам, може внезапно да изчезне, и вместо да реагирам интелигентно, изпаднах в паника. Това ме докара до някакво състояние на инертност. Изпаднах в апатия. Не желаех да се променям. А след многото безсънни нощи и след многото дни, през които не откривах никаква радост от живота, направих точно онова, от което ужасно се страхувах - тръгнах в грешната посока, предизвиквайки опасността. Знам, че не съм единствената и че хората като цяло имат склонност да се самоунищожават. Дали случайно, или защото животът искаше да ме подложи на изпитание, срещнах някого, който ме сграбчи за косата - в буквален и преносен смисъл, - разтърси ме, изтупа прахта, която беше започнала да се трупа, и ме накара да дишам отново.