Пауло Куельо - Изневяра

Всичко е една илюзия. Нещо като щастието, което наркоманите навярно изпитват, дрогирайки се. Рано или късно ефектът отшумява и отчаянието става още по-голямо.

Бившият магнат започва да ми говори за пари. Не съм го питала за това, но той въпреки всичко изрича куп неща. Изпитва огромна необходимост да повтаря, че не е беден, че може да поддържа стила си на живот още много десетилетия.

Не искам да оставам повече тук. Благодаря му за интервюто, изключвам диктофона и си вземам палтото.

- Свободна ли сте тази вечер? Можем да пийнем нещо и да си довършим разговора - предлага той.

Не ми се случва за пръв път. Редовно получавам подобни покани. Аз съм красива и умна - въпреки че мадам Кьониг го отрича - и неведнъж съм се възползвала от чара си, за да накарам определени хора да споделят неща, които обикновено не казват пред журналистите. (Нали вечно ги предупреждаваме, че можем да публикуваме всичко.) Но мъжете... о, мъжете! Те правят всичко възможно да прикрият слабостите си и всяко момиче на осемнайсет може да ги манипулира без никакво усилие.

Благодаря му за поканата и казвам, че съм заета вечерта. Изкушавам се да го попитам как е реагирала последната му любовница на вълната от отрицателни публикации за него, както и на краха на империята му. Но и сама мога да си представя, а и вестникът ми не се интересува от това.

* * *

Излизам, пресичам улицата и се насочвам към Английската градина, където само преди минути си представях, че се разхождам. Отивам до една сладоледена къща на „31-ви декември". Харесвам името на тази улица, защото винаги ми напомня, че рано или късно още една година ще свърши и аз пак ще си давам нови големи обещания за следващата.

Искам един сладолед с шамфъстък и парченца шоколад. Тръгвам към кея и си ям сладоледа, вперила поглед в символа на Женева - водната струя, която се изстрелва право към небето и оформя завеса от пръски. Идват туристи и правят снимки, които ще са тъмни и размазани. Няма ли да им е по-лесно да си купят картички?

Посетила съм много паметници по света. Велики мъже, чиито имена вече са забравени, но те самите завинаги ще са яхнали красивите си коне. Жени, протягащи корони или мечове към небето, символизиращи победи, които вече ги няма дори в учебниците. Самотни безименни дечица, издялани от камък, посърнали от часовете и дните, когато са били принудени да позират за някой скулптор, чието име също е заличено от историята.

Въпреки че в крайна сметка, с много редки изключения, не статуите символизират града, а някои най-неочаквани неща. Когато Айфел е построил една стоманена кула за Световното изложение, не си е и мечтал, че тя ще се превърне в символ на Париж - независимо от Лувъра, от Триумфалната арка, от великолепните градини. Ябълката е символ на Ню Йорк. Един мост, който дори не е много посещаван, е символ на Сан Франциско. Друг мост, над река Тежо, е в картичките от Лисабон. А пък най-забележителният паметник на Барселона е една недовършена катедрала.

А ето го и символа на Женева. Точно на това място езерото Леман се среща с река Рона и се образува много силно течение. За да се използва хидравличната мощ (ние сме майстори по извличането на полза от разни неща), построили водна електроцентрала. Проблемът бил, че когато работниците си тръгвали и затваряли клапите, налягането ставало твърде голямо и турбините се пръсвали.

Докато най-после на един инженер му хрумнало да направи фонтан на това място, откъдето да се освобождава излишната вода.

С течение на времето инженерната наука решила проблема и вече нямало нужда от фонтан. Но след провеждането на референдум жителите решили да го оставят. В града вече имало много фонтани, но този се намирал насред езерото. Какво можели да направят, за да стане по-видим?

Така се родил паметникът мутант. Монтирали мощни помпи и днес струята е с невероятна сила - изхвърля петстотин литра вода в секунда със скорост двеста километра в час. Казват, и аз вече съм го установила лично, че може да се види от самолет на десет хиляди метра височина. Няма си някакво специално име, наричат го просто Жет д'О, Водната струя, и е символ на града - въпреки всичките статуи на конници, героични жени и самотни дечица.

Веднъж попитах Денис - тя е учен - какво мисли за Жет д'О.

- Нашето тяло почти изцяло се състои от вода, през която минават електрически импулси, предаващи информация. Една от тези информации се нарича любов и може да повлияе на целия организъм. Любовта се променя през цялото време. Мисля, че символът на Женева е най-красивият паметник на любовта, сътворен от човека, защото също като нея се променя постоянно.