Пауло Куельо - Изневяра

Хващам мобилния и се обаждам в кабинета на Якоб. Да, можех да звънна направо на личния му номер, но не желая. Говоря с асистента му и казвам, че искам да се срещна с него.

Асистентът ме познава. Моли ме да изчакам на телефона, за да ми потвърди веднага. Минута по-късно се връща и се извинява, че графикът се оказал пълен, кой знае, може би за началото на следващата година? Не, казвам, трябва да се видя с него незабавно, въпросът е спешен.

„Въпросът е спешен" невинаги отваря вратите, но в този случай съм убедена, че имам добри шансове. Сега асистентът се бави две минути. Пита дали може да е в началото на следващата седмица. Казвам, че ще съм там след двайсет минути.

Благодаря и прекъсвам разговора.

Якоб ме моли веднага да се облека - в края на краищата кабинетът му е обществено място, финансирано с държавни пари, и ако ни хванат, може да влезе в затвора. Разглеждам внимателно стените, покрити с дърворезби, и красивите фрески по тавана. Продължавам да лежа чисто гола на кожения диван, вече доста похабен от времето.

Той става все по-нервен. Стои със сако и вратовръзка и трескаво гледа часовника си. Обедната почивка е свършила. Личният му секретар се върна, дискретно почука на вратата, чу едно „заседавам" в отговор и повече не ни безпокои. Оттогава минаха четирийсет минути, което означаваше и няколко провалени срещи.

Когато пристигнах, той ме поздрави с три целувки по бузите и ми посочи с официален жест стола срещу бюрото си. Не ми беше необходима женската интуиция, за да разбера колко се страхува. Каква ли е причината за тази среща? Не разбирам ли, че графикът му е препълнен, защото парламентът скоро ще излезе в почивка и преди това трябва да се решат някои важни проблеми? Не съм ли прочела съобщението му? Сега жена му е сигурна, че между нас има нещо. Трябва да изчакаме малко, да оставим нещата да се поуталожат, преди да продължим да се срещаме.

- Разбира се, че отрекох всичко. Престорих се на шокиран от тези инсинуации. Казах, че достойнството ми е наранено. Че ми е омръзнала липсата на доверие от нейна страна и че може да попита когото си иска за това как се държа. Нима самата тя не беше казала, че ревността е признак на ниско самочувствие? Направих всичко по силите си, но тя просто отвърна: „Стига си се правил на глупак. Аз не се оплаквам, просто разбрах защо напоследък си толкова мил и внимателен. Било е..."

Не го оставих да довърши изречението. Станах и го сграбчих за яката. Той реши, че го нападам, но вместо това започнах да го целувам жадно. Якоб изгуби ума и дума, защото си мислеше, че съм там, за да му вдигна скандал. Но аз продължих да го целувам по устата и по врата, докато развързвах възела на вратовръзката му. Той ме избута. Аз го зашлевих по бузата.

- Първо трябва да заключа вратата. Липсваше ми.

Мина през красивия си кабинет с мебели от XIX в., завъртя ключа, а когато се върна при мен, аз вече бях почти гола - само по бикини.

Докато сваляше дрехите си, засмука зърната ми и аз започнах да стена от удоволствие. Той затисна устата ми с ръка, но аз продължих да издавам тихи стонове.

И моята репутация е поставена на карта, както можеш да си представиш. Не се притеснявай.

Това беше единственият момент, в който спряхме и аз казах нещо. Веднага след това се свлякох на колене и започнах да смуча члена му. И този път той ме държеше за главата и определяше ритъма - по-бързо, все по-бързо. Но аз не исках да свърши в устата ми. Блъснах го и отидох до кожения диван, където се облегнах назад, широко разкрачена. Той се наведе и започна да ме ближе. Получих първия оргазъм и захапах ръката си, за да не викам. Вълната от удоволствие сякаш никога нямаше да свърши и аз продължих да впивам зъби в ръката си.

Тогава извиках името му и му заповядах да влезе в мен и да направи всичко, което пожелае. Той се подчини, хвана ме за раменете и ме разтърси дивашки. Притисна краката ми нагоре, за да може да проникне по-надълбоко. Ускоряваше ритъма, но аз му заповядах да не бърза да свършва. Имах нужда от още и още.

Той ме свали на пода, накара ме да застана на четири крака, като куче, плесна ме и отново проникна в мен, докато аз неудържимо движех таза си. По задъханите му стонове разбрах, че скоро ще свърши и че повече не може да се овладее. Накарах го да излезе от мен, обърнах се и му казах пак да проникне, като този път го гледах право в очите и изричах всички онези перверзни, които обожавахме да си разменяме, докато беше в мен. Наприказвах всичко най-мръсно, което една жена може да изрече пред мъж. Той тихо повтаряше името ми и ме молеше да му кажа, че го обичам, но аз не преставах да редя мръсотии и настоявах да се отнесе с мен като с някоя проститутка, като с някоя съвсем случайна жена, исках да се държи като с робиня, като с измет.