Паулу Коелю - Единайсет минути

Не ми хареса изразът „жените, които обичах“, но се престорих, че ми е безразлично, и запалих цигара.

— Не се осмелих да те помоля да опозная тялото ти. Но когато те срещнах, видях твоята светлина и веднага те обикнах, помислих, че на този етап от живота си няма какво повече да губя, ако бъда честен със самия себе си и с жената, която бих искал да имам до себе си.

Вкусът на цигарата ми се стори прекрасен и с удоволствие бих изпила чаша вино, но не исках да прекъсна разговора.

— Защо мъжете мислят само за секс, а не се опитват като теб да открият как се чувствам?

— Кой ти каза, че мислим само за секс? Напротив: в разстояние на години се опитваме да вярваме, че сексът е важен за нас. Откриваме го благодарение на проститутки или девственици, разказваме за връзката си на всички, които биха ни изслушали, показваме се с млади любовници, когато започнем да остаряваме, и всичко това, за да покажем на другите, че сме точно такива, каквито жените очакват да бъдем.

Но знаеш ли какво? Това изобщо не е вярно. Ние нищо не разбираме. Смятаме, че секс и еякулация са едно и също нещо, а както ти току-що каза, те не са. Не научаваме нищо, защото не се осмеляваме да кажем на една жена: разкрий ми тялото си. Не научаваме нищо и защото жената също не се осмелява да ни каже: открий тялото ми. Задоволяваме се с примитивния си инстинкт за оцеляване на вида. А знаеш ли кое е по-важно за един мъж от секса, колкото и абсурдно да ти изглежда?

Помислих, че може би има предвид парите или властта, но нищо не казах.

— Спортът. И знаеш ли защо? Защото мъжът открива тялото на друг мъж. Именно в спорта хората виждат диалог на тела, които са в хармония едно с друго.

— Ти си луд!

— Възможно е. Но е логично. Случвало ли ти се е, докато правиш секс, да спреш, за да видиш какво изпитват мъжете, с които си в леглото?

— Да, случвало ми се е: всички са несигурни. Изпитват страх.

— Нещо по-лошо от страх. Чувстват се уязвими. Не разбират много добре какво правят, знаят само, че то е важно, защото така смята общността, в която живеят, приятелите им, собствените им жени. „Секс, секс, секс“, това е основата на живота, крещи пропагандата, хората, филмите, книгите. А никой не знае за какво говори.

Знаят само — понеже инстинктът е по-силен от нас, — че трябва да го правят. Това е.

Стига! Бях се опитала да му дам уроци по секс, за да се предпазя от самата себе си, той правеше същото и колкото и мъдри да бяха думите ни — тъй като се опитвахме да направим впечатление един на друг, — това беше толкова глупаво, толкова недостойно за връзката ни! Привлякох го към себе си, защото — независимо от това, което той искаше да добави, както и от това, което мислех за самата себе си — животът ме бе научил на много неща. В самото начало всичко е било любов, отдаване. Но после пред Ева се появява змията и казва: това, което си го дала, ще го изгубиш. Така стана и с мен — бях изгонена от рая още в училище и оттогава се опитвам да кажа на змията, че не е права и че по-важно е да живееш, отколкото да запазиш нещо. Но се оказа, че змията има право, а не аз.

Коленичих, съблякох бавно дрехите му и видях, че членът му е отпуснат и не реагира. Но това като че ли не го притесняваше и аз зацелувах краката му, започвайки от ходилата. Членът му започна да реагира бавно, погалих го, сложих го в устата си и без да бързам, за да не го изтълкува като „хайде, бъди готов да действаш!“ — го целунах нежно, без да очаквам нищо, и точно затова получих всичко. Видях, че се възбуди и започна да гали зърната на гърдите ми, описвайки кръгове както през онази нощ на пълна тъмнина, и аз отново усетих желание да го почувствам между бедрата си или в устата си, или да ме обладае както той иска. Ралф не свали сакото ми; накара ме да се наведа над масата с опрени на пода крака. Проникна в мен бавно, този път без нетърпение, без страх, че ще ме загуби, защото и той беше разбрал, че това е мечта, която винаги ще си остане такава и никога няма да се превърне в действителност.

В същото време усещах члена му вътре в себе си, усещах ръцете му на гърдите си, на ханша си, да ме галят така, както само жена умее да прави. И тогава разбрах, че сме създадени един за друг, след като сега той бе успял да се превърне в жена, а аз -в мъж, когато разговаряхме и взаимно търсехме нашите две изгубени души, двете парчета, които липсваха, за да бъде завършена вселената.

Докато той проникваше в мен, галейки ме в същото време, усещах, че не го правеше само с мен, а с иглата вселена. Имахме време и нежност един за друг, бяхме се опознали. Да, чудесно беше, че дойдох с двата куфара и с намерението да замина, а веднага бях съборена на пода и обладана буйно и със страх; но бе чудесно и да знам, че нощта никога няма да свърши и в оня момент там, на кухненската маса, оргазмът не беше самоцел, а начало на нашата среща.