Паулу Коелю - Единайсет минути

Най-сетне той се осмели и ме попита за куфарите.

— Връщам се в Бразилия утре по обяд.

Една жена винаги разбира дали един мъж означава нещо за нея. Дали и мъжете са способни да го разберат? Или трябваше да му кажа „обичам те“, „бих искала да продължа връзката си с теб“, „помоли ме да остана“?

— Не заминавай!

Да, явно бе разбрал, че може да ми го каже.

— Ще замина. Заклех се.

Ако не го бях направила, може би щях да повярвам, че всичко това ще продължи вечно. Ала не би могло, защото е само част от мечтата на едно провинциално момиче от далечна страна, което отива в големия град (не чак толкова голям, наистина), сблъсква се с хиляди трудности, но среща мъж, който го обича. И тъй, това беше щастливият завършек на всички трудни моменти, през които преминах, и всеки път, когато си спомня за живота си в Европа, споменът ми ще завършва с историята за един влюбен в мен мъж, който ще бъде винаги мой, защото съм била в душата му.

О, Ралф, ти не знаеш колко много те обичам! Мисля, че може би винаги се влюбваме още в мига, в който за пръв път виждаме мъжа на мечтите си, макар и разумът ни в този момент да казва, че грешим, и започваме да се борим — без желание за победа — срещу този инстинкт. Докато настъпи мигът, в който се оставяме да бъдем победени от чувството, както се случи с мен онази нощ, когато вървях боса из парка и страдах от болката и студа, но разбрах колко много ме обичаш.

Да, обичам те така, както никога няма да обичам друг мъж, и точно затова си тръгвам, защото, ако не си тръгна, мечтата ще стане действителност, желание да притежавам, да искам животът ти да бъде мой… тоест всички онези неща, които превръщат любовта в робство. По-добре мечтата да си остане мечта. Трябва да внимаваме какво отнасяме със себе си от една страна — или от живота.

— Ти не получи оргазъм — каза той, опитвайки се да промени темата, да бъде внимателен, да не насилва нещата. Страх го беше да не ме загуби и мислеше, че разполага с цялата нощ, за да ме накара да променя решението си.

— Не получих оргазъм, но изпитах огромно удоволствие.

— Но щеше да е по-хубаво, ако беше получила оргазъм.

— Бих могла да се престоря само за да те зарадвам, но ти не го заслужаваш. Ти си мъж, Ралф Харт, в най-хубавия и най-дълбокия смисъл на тази дума. Успя да ме подкрепиш, да ми помогнеш, съгласи се аз да те подкрепя и да ти помогна, без това да означава унижение. Да, бих искала да получа оргазъм, но не получих. Хареса ми обаче студеният под, горещото ти тяло, необуздаността, с която ти позволих да проникнеш в мен.

Днес отидох да върна книгите, които все още бяха у мен, и библиотекарката ме попита дали разговарям с партньора си за секс. Прииска ми се да й кажа: „Кой от всичките ми партньори? Какъв вид секс?“ Тя обаче не заслужаваше да я разочаровам, винаги е проявявала ангелска доброта към мен.

Всъщност, откакто пристигнах в Женева, съм имала само двама партньори: единият събуди най-лошото в мен, защото му позволих — и дори сама го поисках. Другият, а това си ти, ме накара да се почувствам отново частица от света. Бих искала да те науча къде да галиш тялото ми, с каква сила, колко дълго и знам, че ще го възприемеш не като упрек, а като възможност за душите ни да се слеят по-пълно. Изкуството на любовта е като твоята живопис, изисква техника, търпение, необходимо е да се премине отвъд това, което хората условно наричат „да правиш секс“.

Това е. Учителката се бе върнала, без да го искам, но Ралф успя да излезе от положението. Вместо да се съгласи с думите ми, запали третата си цигара за последния половин час и каза:

— Първо, ще прекараш нощта тук. Не беше молба, а заповед.

— Второ, ще се любим отново, но с по-малко нетърпение и с повече желание. И най-накрая, аз също бих искал ти да разбереш по-добре мъжете.

Да разбера по-добре мъжете? Та нали по цели нощи бях с тях — бели, черни, азиатци, евреи, мюсюлмани, католици, будисти. Ралф не го ли знаеше?

Олекна ми; колко хубаво, че разговорът се превръщаше в спор! По едно време се бях замислила дали да не поискам прошка от Бога и да наруша клетвата си. Но ето че реалността се връщаше, за да ми напомни да запазя мечтата си непокътната и да не се оставям да попадна в капана на съдбата.

— Да, да разбереш по-добре мъжете — повтори Ралф, забелязвайки ироничния ми поглед. — Ти искаш да изразиш женската си сексуалност, да ми помогнеш да опозная тялото ти, да имам търпение, време. Съгласен съм, но не ти ли е хрумвало, че ние сме различно устроени, поне що се отнася до времето? Би трябвало да попиташ Господ защо е така. Когато се срещнахме, поисках от теб да ме накараш да преоткрия секса, защото желанието у мен бе изчезнало. Знаеш ли защо? Защото през последните няколко години от живота ми абсолютно всяка моя сексуална връзка завършваше с отегчение или неудовлетвореност, понеже бях разбрал, че е много трудно да дам на жените, които обичах, същото удоволствие, което те ми доставяха.