Паулу Коелю - Петата планина

Илия погали косите й. За пръв път правеше това.

— Защо не съм го открила по-рано? — попита тя.

— Защото си се страхувала. Но днес, когато стоях в очакване на битката и слушах думите на градоначалника, си помислих за теб. Страхът се простира само дотам, откъдето започва неизбежното. От този миг нататък той губи всякакъв смисъл. И единственото, което ни остава, е да се надяваме, че сме взели правилното решение.

— Готова съм — рече тя.

— Ще се върнем в Израил. Господ ми каза какво трябва да направя и така ще сторя. Иезавел ще бъде свалена от власт.

Жената нищо не отговори. Гордееше се със своята принцеса, така както и всички финикийски жени. Когато пристигнеха в Израил, щеше да се опита да разубеди мъжа до себе си.

— Пътуването ще бъде дълго и няма да имаме отдих, докато не сторя това, което Бог иска от мен — добави Илия, сякаш бе отгатнал мислите й. — Твоята любов ще ме крепи, а когато се изморя да се боря в името Господне, ще си почивам в прегръдките ти.

Дойде момчето с преметната през рамо торбичка. Илия я взе и каза на жената:

— Удари часът. Докато вървим по улиците на Акбар, запомни всяка къща, всеки шум, защото никога вече няма да видиш този град.

— Родена съм в Акбар и градът ще живее вечно в сърцето ми.

Детето чу това и си обеща никога да не забравя думите на майка си. Ако някой ден успееше да се завърне, може би щеше да открие в града майчиното лице.

Беше съвсем тъмно, когато жрецът пристигна в подножието на Петата планина. В дясната си ръка държеше жезъл, а в лявата носеше кожена торбичка.

Извади от торбичката миро и намаза с него челото и китките си. После нарисува с жезъла върху пясъка бик и пантера, символите на бога на бурите и на Великата богиня. Отправи ритуалните молитви и накрая вдигна ръце към небето, за да получи божието просветление.

Боговете мълчаха. Вече бяха казали всичко и сега искаха само да бъдат изпълнявани обредите. В цял свят пророците бяха изчезнали. Изключение правеше Израил — изостанала, суеверна страна, която все още вярваше, че хората могат да общуват със създателите на Вселената.

Спомни си, че преди две поколения Тир и Сидон търгували с някакъв цар на Израил, наречен Соломон. Той строял голям храм и искал да го украси с най-хубавите неща на света. Изпратил хора да купят кедрово дърво от Финикия, която израилтяните наричали Ливан. Царят на Тир му доставил искания материал и получил в замяна двайсет града в Галилея, но те не му харесали. Тогава Соломон му помогнал да построи първите си кораби и сега Финикия имаше най-могъщия търговски флот на света.

По онова време Израил все още е бил велика страна, въпреки че служел само на един бог, като дори не знаел и името му, а го наричал „Господ“. Една сидонска принцеса успяла да върне Соломон към истинската вяра и той издигнал жертвеник на боговете от Петата планина. Според израилтяните Господ наказал най-мъдрия от царете им, като направил така, че многото войни да го отстранят от управлението.

Неговият син Иеровоам обаче продължил култа, въведен от баща му. Заповядал да направят два златни телеца и израилският народ им се кланял. Именно тогава се появили пророците и започнали непримирима битка с управниците.

Иезавел бе права: нямаше друг начин да се запази жива истинската вяра, освен да се избият пророците. Макар и да беше нежна и търпелива жена, възпитана в ненавист към войната, тя знаеше, че има моменти, в които единственият изход е насилието. Боговете, на които служеше, щяха да й дадат опрощение за кръвта, изцапана ръцете й.

„Скоро и моите ръце ще бъдат изцапани с кръв — каза жрецът на притихналата планина пред него. — Както пророците са проклятието на Израил, така и бибълското писмо е проклятие за Финикия. И двете причиняват зло, което може да стане непоправимо. Затова и двете трябва да бъдат спрени, докато все още е възможно. Богът на времето не бива да си тръгва точно сега.“

Беше разтревожен от станалото тая сутрин: вражеската войска не ги бе нападнала. Преди много години богът на времето се разгневил на финикийците и ги изоставил. След което пламъкът в лампите угаснал, овцете и кравите изоставили рожбите си, житото и ечемикът спрели да зреят. Богът на слънцето изпратил орела и бога на бурите да го търсят, ала никой не успял да открие бога на времето. Накрая Великата богиня изпратила една пчела, която го намерила да спи в някаква гора и го ужилила. Той се събудил вбесен и започнал да руши всичко наоколо. Наложило се да го хванат и да избавят душата му от омразата. И от този ден нататък всичко се върнало към нормалното си състояние.