Паулу Коелю - Петата планина

— Добре си сторила — отвърна Илия. После се прибра в стаята си и заспа дълбоко.

На другата сутрин го събудиха звуци от музикални инструменти. Когато слезе долу да види какво става, момчето вече беше на вратата.

— Ела да видиш! — извика го то с блестящи от възбуда очи. — Войната!

Отряд войници, внушителни във военните си униформи и бойно снаряжение, маршируваха към южната врата на Акбар. Следваше ги група музиканти, които отмерваха с тъпаните си всяка крачка на отряда.

— Нали вчера те беше страх? — каза Илия на момчето.

— Не знаех, че имаме толкова войници. Нашите воини са най-силните на света!

Остави момчето и излезе на улицата. На всяка дена трябваше да намери градоначалника. Останалите жители на града също се бяха събудили от звуците на военните химни и бяха във възторг: за пръв път в живота си присъстваха на парада на отряд под строй във военни униформи, с копия и щитове, които отразяваха първите слънчеви лъчи. Комендантът бе постигнал завиден успех. Бе обучил войската, без никой да забележи, и Илия се боеше, че сега всички щяха да повярват във възможността асирийците да бъдат победени.

Проправи си път между войниците и излезе пред колоната, начело на която яздеха комендантът и градоначалникът.

— Нали се споразумяхме! — викаше Илия, като тичаше редом с градоначалника. — Аз мога да сторя чудо!

Градоначалникът не отговори. Гарнизонът излезе извън крепостната стена и тръгна през долината.

— Но ти знаеш, че войската ти е само една илюзия! — настояваше Илия. — Асирийците я превъзхождат петкратно, освен това имат опит във воденето на войни! Не позволявай Акбар да бъде унищожен!

— Какво искаш от мен? — попита градоначалникът, без да спира коня си. — Снощи пратих да те извикат, за да разговаряме, и ми казаха, че си извън града. Какво повече можех да сторя?

— Но да влезеш в открит бой с асирийците е самоубийство! Всички вие го знаете!

Комендантът слушаше разговора, без да се намесва. Предварително бе обсъдил стратегията си с градоначалника. Израилският пророк щеше да остане изненадан.

Илия тичаше редом с конете, без да знае какво точно трябва да направи. Военната колона излезе от града и се отправи към долината.

„Помогни ми, Господи! — молеше се безгласно Илия. — И както си спрял слънцето, за да помогнеш на Иисус Навин в битката, спри времето и направи така, че да успея да убедя градоначалника колко погрешно е решението му.“

Когато спря да се моли, чу как комендантът извика:

— Стой!

„Може би това е поличба! — помисли си Илия. — Трябва да се възползвам от нея.“

Войниците се строиха в две редици и образуваха човешка стена. Подпряха здраво щитовете си на земята, а оръжията си насочиха напред.

— Ти мислиш, че това са воините на Акбар — обърна се градоначалникът към Илия.

— Виждам младежи, които с радост отиват на смърт — отговори той.

— Знай, че това е само един отряд. Повечето от нашите воини са в града, скрити зад крепостните стени. Поставихме казани, пълни с врящо олио, с което ще бъде залят всеки, който се опита да изкачи стените. Складирали сме хранителни продукти в няколко къщи, за да не могат горящите стрели да ги подпалят. Според изчисленията на коменданта можем да устоим на двумесечна обсада. Докато асирийците се готвеха за война, ние правехме същото.

— А на мен нищо не ми бе казано — рече Илия.

— Не забравяй, че дори и да помагаш на народа на Акбар, ти все пак си чужденец и някои от военните биха могли да те вземат за шпионин.

— Но ти искаше мир!

— Мирът ще е възможен дори и след като битката започне. Само че тогава ще преговаряме с тях като с равни.

Градоначалникът добави, че към Тир и Сидон вече са тръгнали пратеници, които да известят за тежката ситуация. Не му бе лесно да се реши да поиска помощ — можеха да помислят, че е неспособен да овладее положението. Накрая обаче бе стигнал до извода, че няма друг изход.

Комендантът бе съставил ловък план. Щом започнеше битката, той щеше да се върне в града, за да организира съпротивата. Отрядът, който сега се намираше насред долината, трябваше да убие колкото може повече врагове, след което да се изтегли в посока към планината. Никой не познаваше долината по-добре от финикийските воини и те можеха да нападат асирийците от засада, за да разхлабват обръча на обсадата.

Не след дълго щяха да дойдат подкрепления и асирийската войска щеше да бъде изтребена до крак.

— Можем да устоим шейсет дни, но няма да се наложи — каза градоначалникът на Илия.