Паулу Коелю - Петата планина

Ала хората продължаваха да стоят на колене, с наведени глави.

— Ти си разговарял с боговете от Петата планина — каза някой. — Затова сега можеш да правиш чудеса.

— Там няма богове. Видях само Ангела Господен, който ми нареди да сторя това, което сторих.

— Ти си бил с Ваал и с неговите братя — обади се друг.

Илия си проправи път, като разбутваше коленичилите хора, и излезе на улицата. Сърцето му продължаваше да тупти бързо, като че ли не бе изпълнил както трябва това, което ангелът му бе възложил. „Защо ми трябваше да възкресявам мъртвец, след като никой не иска да повярва във всемогъществото на Бог?“ Ангелът му бе заръчал да извика три пъти името Господне, но не му бе казал дали да обясни чудото на събралото се долу множество. „Нима и аз съм като някогашните пророци? Нима сторих това само за да задоволя суетата си?“ — питаше се Илия.

И тогава чу гласа на своя ангел-пазител, с когото разговаряше от дете:

— Днес при теб е бил един от Божиите ангели.

— Да, така е — отвърна Илия. — Но Божиите ангели не разговарят с хората, те само им предават заповедите на Господ.

— Използвай властта, която имаш — каза му ангелът-пазител.

Илия не можа да разбере какво точно искаше да каже ангелът.

— Аз нямам власт, тя е на Господ — рече той.

— Никой няма власт. На всички обаче е дадена Божията власт, а никой не я използва. И ангелът добави:

— Отсега нататък не ти е позволено да вършиш повече чудеса до деня, когато ще се върнеш в земята, която напусна.

— А кога ще се върна?

— Господ се нуждае от теб, за да възстанови Израил — каза ангелът. — Ще стъпиш отново на родна земя, когато се научиш да съзиждаш.

И не каза нищо повече.

Върховният жрец отправи обичайните молитви към изгряващото слънце и след това помоли бога на бурите и богинята на животните да се смилят над безумците. Същата тази сутрин някой му бе разказал, че Илия е върнал сина на вдовицата от царството на мъртвите.

Хората бяха изплашени, но едновременно с това и превъзбудени. Всички вярваха, че израилтянинът е получил чудодейна власт от боговете на Петата планина, и сега ставаше още по-трудно да бъде премахнат. „И тоя час ще настъпи“, каза си жрецът.

Боговете щяха да му предоставят сгоден случаи да го премахне. Причината за божия гняв очевидно беше съвсем друга и присъствието на асирийците на другия край на долината бе лоша поличба. Всеки миг щеше да настъпи краят на стотиците години мир. Защо? Той всъщност знаеше отговора: творението на Бибъл. Неговата страна бе създала писменост, достъпна за всички, дори и за тези, които нямат никаква подготовка. Така всеки човек можеше да се научи да пише за кратко време, а това щеше да бъде краят на цивилизацията.

Жрецът знаеше, че от всички оръжия за унищожение, които човекът бе изобретил, най-опасното и най-могъщото е словото. Кинжалите и копията оставяха следи от кръв, стрелите можеха да бъдат забелязани отдалеч. Отровите също бяха станали известни на хората и те знаеха как да се предпазват от тях.

Единствено словото беше способно да унищожава, без да оставя следи. Ако хората проникнеха в тайната на свещените обреди, те биха могли да ги използват, за да се опитат да променят света, а това щеше да смути покоя на боговете. Досега само кастата на жреците съхраняваше паметта на прадедите, която се предаваше устно, и всеки от тях се заклеваше, че ще пази в тайна наученото. Имаше и друг път: след дълги години на обучение можеха да бъдат разчетени буквите, които египтяните бяха разпространили по света. По този начин само най-подготвените — писарите и жреците — можеха да обменят знания.

Други култури бяха оставили под някаква форма следи в историята, но разчитането им беше толкова трудно, че никой освен жителите на тези страни не се опитваше да ги разгадае. Създаването на бибълското писмо обаче бе променило нещата. С него би могъл да си служи всеки народ, независимо от езика, на който говори. Дори и самите гърци, които обикновено отричаха всичко онова, което не бе сътворено в техните градове, тоя път бяха възприели бибълското писмо и често го използваха в търговските си сделки. И понеже нямаха равни на себе си в това да си присвояват всичко ново и непознато, вече бяха нарекли бибълското писмо с гръцката дума алфабетос .

Тайните, които древната цивилизация бе пазила векове наред, бяха изложени на опасността да излязат на бял свят. Сравнено с това, светотатството, което Илия бе извършил — връщайки някой от другия бряг на реката на мъртвите, както египтяните често правеха, — беше без значение.