Паулу Коелю - Вероника решава да умре

— И вие стигнахте до извода, че не съм луда, понеже казах правилната дума за шарения парцал.

Не, не си луда, помисли си д-р Игор, известен специалист по въпроса, с много дипломи, окачени на стената в кабинета му. Присъщо е на човешкото същество да посяга на собствения си живот — познаваше много хора, които го правеха, но се преструваха на невинни и нормални и не ги прибираха в клиниката само защото не са избрали скандалния метод на самоубийството. Самоубиваха се постепенно, тровейки се с това, .което д-р Игор наричаше витриол.

Витриолът бе токсичен продукт и той бе идентифицирал симптомите на отравяне с него в разговори с мъже и жени — негови познати. В момента пишеше дисертация на тази тема, която щеше да предаде за обсъждане в Словенската академия на науките. Тя представляваше най-важната крачка в полето на лудостта, откакто д-р Пинел бе изхвърлил от употреба веригите, с които връзваха болните, предизвиквайки ужас в медицинските среди с идеята си, че някои от лудите могат да бъдат излекувани.

Подобно на либидото — химична реакция, предизвикваща сексуалното желание, която д-р Фройд бе открил, но нито една лаборатория не бе успяла да изолира, — и витриолът се произвеждаше в човешкия организъм при страх, въпреки че съвременните спектрографски тестове не го отчитаха. Лесно се разпознаваше обаче по специфичния си вкус, който не беше нито сладък, нито солен, а горчив. Д-р Игор — непризнатият все още откривател на тази смъртоносна отрова — й бе дал името на една друга отрова, която в миналото често е била използвана от императори, крале и разни любовници в случаите, когато им се е налагало да отстранят окончателно някоя неудобна личност. Хубави са били тези времена на императори и крале: хората са живеели и умирали романтично. Убиецът поканвал жертвата на богата вечеря, влизал слугата с две големи чаши, в едната от които имало витриол: колко вълнения са предизвиквали жестовете на жертвата, която вземала чашата, казвала няколко нежни или остри думи, отпивала, сякаш са й поднесли поредното вкусно питие, поглеждала изненадано към домакина и падала поразена на пода!

Но тази отрова, която в днешно време струва скъпо и трудно се намира на пазара, била заменена с по-сигурни начини на изтребване като револвери, бактерии и т. н. Д-р Игор, романтик по природа, бе избрал това почти забравено име, за да означи с него психичната болест, която бе диагностицирал и чието откриване скоро щеше да изплаши света.

Любопитното в случая беше това, че никой никога не бе споменавал за витриола като за смъртоносна отрова, ако и повечето от заболелите пациенти да бяха идентифицирали нейния вкус, наричайки самия процес на отравяне горчилка. Горчилката се среща в организмите на всички човешки същества, така както почти всички сме носители на бацила на туберкулозата. Ала тези две болести атакуват пациента само когато организмът му е отслабнал; в случая на горчивката, благодатна почва за поява на болестта е страхът от така наречената действителност.

В стремежа си да създадат свят, в който не би могла да проникне никаква външна заплаха, някои хора насочват всичките си защитни сили към външния свят — срещи с непознати, нови места, необичайни преживявания — и оставят вътрешния си свят неохраняван. От този момент горчилката започва да причинява необратими увреждания.

Горчилката (или витриолът, както предпочиташе да я нарича д-р Игор) взема на прицел най-вече волята. Хората, засегнати от тази болест, постепенно изгубват желание за каквото и да било и след няколко години вече не са в състояние да излязат от своя свят, понеже са изразходили огромно количество енергия, за да издигнат високи стени и да направят действителността такава, каквато те искат да бъде.

Тези хора не само избягват външните атаки, но ограничават и духовното си израстване. Продължават да ходят на работа, да гледат телевизия, да се възмущават от уличното движение и да създават деца, ала това става автоматично, без особени вътрешни емоции, защото всичко у тях е под контрол.

Основният проблем на отравянето с горчилка се състои в това, че силните чувства — омраза, любов, отчаяние, ентусиазъм, любопитство — също престават да се проявяват. След известно време у отровените с горчилка изчезва всякакво желание — нито им се живее, нито им се умира, и точно в това се състои проблемът им. Ето защо за тях винаги са били особено привлекателни героите и лудите: те не се страхуват нито от живота, нито от смъртта. Както героите, така и лудите не обръщат внимание на опасностите и продължават напред въпреки предупрежденията на останалите да не го правят. Лудият се самоубива, а героят се обрича на мъченичество в името на някаква кауза. И двамата обаче умират, а отровените с горчилка прекарват много дни и нощи в разговори за абсурдното и славното у двата типа. Това е единственият момент, когато те намират сили да се изкачат до върха на защитната си стена и да погледнат за малко зад нея; но скоро ръцете и краката им се изморяват и те се връщат към ежедневието си.