Паулу Коелю - Вероника решава да умре

Мъжът замълча за миг и извади някаква странна флейта от джоба си.

— Сега ще си починем малко, а после ще медитираме.

Хората от групата станаха. Вероника не знаеше какво да прави.

— Стани и ти — каза й Мари, като я хвана за ръката. — Имаме пет минути почивка.

— Тръгвам си, не искам да ви преча.

Мари я отведе в ъгъла.

— Нима с приближаването на смъртта не си научила нищо? Недей да мислиш непрекъснато, че притесняваш или смущаваш околните! Ако на хората не им харесва, ще протестират. А ако не им стига куражът да протестират, това си е техен проблем!

— Оня ден, когато се приближих до вашата група, сторих нещо, което никога по-рано не съм се осмелявала да направя.

— И се остави лудите да те изплашат с една безобидна шега! Защо не продължи? Какво щеше да изгубиш?

— Достойнството си. Да остана някъде, където не съм добре дошла.

— Какво означава достойнство? Да искаш всички да мислят, че си добра, възпитана, изпълнена с любов към ближния? Обърни внимание на природата; гледай повече филми за животни, за да видиш как всяко от тях се бори за своето пространство. На всички ни хареса, че ти се осмели да удариш плесница.

Вероника не разполагаше с време, за да се бори за пространство, и промени темата на разговора, питайки Мари кой е този човек.

— Имаш напредък — засмя се Мари. — Задаваш въпроси, без да те е страх, че ще те помислят за недискретна. Този човек е учител, преподаващ постулатите на мистиците суфи.

— Какво означава „суфи“?

— Вълна.

Вероника не можа да разбере. Вълна ли?

— Суфизмът е духовна традиция на дервишите, при която учителите не се стремят да изтъкнат мъдростта си, а последователите й се въртят в кръг и докато повтарят свещени текстове, изпадат в транс.

— И за какво служи всичко това?

— И аз не знам точно, но нашата група реши да опита от всички забранени неща. Цял живот управниците ни учеха, че духовното търсене само отдалечава човека от реалните му проблеми. Ти как мислиш, нима да се опитваш да разбираш живота не е реален проблем?

Да, реален проблем е. Освен това Вероника вече не бе сигурна какво означава думата реалност.

Мъжът с костюма, или учителят, както го наричаше Мари, помоли всички да седнат в кръг. Извади от някаква ваза в трапезарията всички цветя, с изключение на една червена роза, и постави вазата в центъра на кръга.

— Виж колко сме напреднали — каза Вероника на Мари. — Някой луд решил, че е възможно да се отглеждат рози и през зимата, и сега във всички европейски страни има рози през цялата година. Мислиш ли, че един мистик аскет с всичките си знания би могъл да стори това?

Мари като че ли отгатна мисълта й.

— Остави критиките за после!

— Ще се опитам. Защото всичко, което имам, е настоящето, а то е много кратко.

— Всички ние имаме само настоящето и то винаги е много кратко, ако и някои да смятат, че имат минало, в което са натрупали разни неща, и бъдеще, в което ще натрупат още повече. Между другото, след като заговорихме за настоящето, ти често ли мастурбираш?

Вероника си спомни за първите думи, които бе чула във „Вилет“, когато все още бе под въздействие на приспивателните.

— Когато се озовах във „Вилет“, цялата омотана в тръбички за изкуствено дишане, чух съвсем ясно как някой ме пита дали искам да ме мастурбира. Какво е това? Защо тук мислите само за тези неща?

— Тук и вън оттук. Само че в нашия случай няма нужда да се крием.

— Ти ли ме попита тогава?

— Не, но мисля, че би трябвало да знаеш колко голямо може да бъде удоволствието, което изпитваш. И следващия път с малко повече търпение ще отведеш партньора си дотам, вместо да се оставиш да бъдеш водена от него. Дори и да ти остават само два дни живот, мисля, че не би трябвало да си тръгнеш оттук, без да знаеш колко далеч можеш да стигнеш.

— Бих го направила само с шизофреника, който ме чака, за да му посвиря на пиано.

— Той поне е хубав мъж.

Човекът с костюма помоли за тишина, прекъсвайки разговора им. Накара всички да се концентрират в розата и да освободят разума си.

— Мислите ви пак ще дойдат, но се опитайте да ги избегнете. Трябва да изберете дали вие ще властвате над разума си, или той ще властва над вас. Вече сте живели според втория вариант — оставяли сте се на страха, неврозите, несигурността, — защото на човека му е присъща тенденцията към саморазрушение. Не бъркайте лудостта със загубата на самоконтрол. Спомнете си, че всички са смятали за луд Насър ад-Дин — учителя от мистичното направление на суфи. И точно защото го смятат за луд, Насър ад-Дин може да казва каквото си помисли и да прави каквото си иска. Така е било и с придворните шутове в средновековието; по този начин предупреждавали краля за опасностите, за които министрите не се осмелявали да говорят от страх да не изгубят постовете си. Така трябва да постъпвате и вие; запазете лудостта си, но се дръжте като нормални хора. Поемете риска да бъдете различни, но се научете да го правите, без да привличате вниманието. Концентрирайте се в това цвете и позволете на истинското ви „аз“ да се прояви.