Харлан Коубън - Дръж се здраво

Издаде бръмчащ звук с уста, а с ръцете си направи Х. Засмя се високо. Пиетра — също.

— Моля те — простена Реба. — Моля те, кажи ми какво искаш.

— И до това ще стигнем, Реба. Полека-лека. Но ще ти подскажа.

Тя зачака.

— Името Мариан говори ли ти нещо?

— Как?

— Мариан.

— Какво да ми говори?

— Тя ти е пратила нещо.

Ужасът в очите й нарасна многократно.

— Моля те, не ми причинявай болка.

— Съжалявам, Реба, но се налага. И ще го направя. Много болка ще ти причиня.

След което премина в задната част на микробуса и се зае да изпълни обещанието си.

Майк се прибра, тръшна вратата зад себе си и включи компютъра. Щеше да отиде пак на GPS сайта, за да уточни къде точно е Адам. Нещо не му беше съвсем ясно. С каква точност работи тази система? Възможно ли е Адам да е бил някъде наблизо, но не точно в къщата на Хъф? На съседната улица например? Или в близката горичка? Или в задния двор на Хъф?

Готвеше се да кликне на адреса на сайта, когато на предната врата се почука. Въздъхна, стана и погледна през прозореца. Отвън стоеше Сюзън Лоримън.

Отвори й. Беше с разпуснати коси и без грим, а Майк за пореден път усети как се мрази за това, че я намира за особено привлекателна. На някои жени просто им е вродено неизвестно как или защо. Лицата и телата им са хубави, понякога великолепни, но най-същественото е онова, неуловимото, което кара коленете на мъжете да се треперят. Майк бе сигурен, че никога няма да се поддаде на изкушението. Но се радваше, че отчита това й качество и усеща присъствието му — в противен случай то можеше да се окаже още по-опасно.

— Здравей — каза Сюзън.

— Здрасти.

Тя остана на прага. Ако влезеше, можеше да я види някой съсед и да пусне клюката, а в квартал като техния това бе неминуемо. Стоеше със скръстени ръце — съседка, дошла да вземе назаем чаша захар.

— Знаеш ли защо ти се обадих? — попита Майк.

Тя поклати глава.

Той все още се чудеше откъде да захване.

— Както вече знаеш, трябва да изследваме и биологично най-близките родственици на сина ти.

— Окей.

Споменът за неприятния разговор с Даниел Хъф, за компютъра на горния етаж, за GPS чипа в мобифона на сина му бе още пресен. Майк искаше да й го каже със заобикалки, но за подобна тънкост вече нямаше време.

— А това означава, че ни се налага да изследваме и биологичния баща на Лукас.

Сюзън замига, сякаш й бе зашлевил плесница.

— Извинявай, че така грубо го казах…

— Но ти вече изследва баща му. Нали каза, че нямали съвместимост.

Майк я погледна в очите.

— За биологичния му баща ти говоря.

Тя примига и отстъпи крачка назад.

— Сюзън?

— Искаш да кажеш, че не е Данте?

— Точно така. Не е Данте.

Сюзън Лоримън затвори очи.

— О, божичко — промълви. — Не може да бъде.

— Доказано е.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Ти нима не знаеше?

Тя не отвърна.

— Сюзън?

— Смяташ ли да кажеш на Данте?

Майк не бе напълно наясно с отговора.

— Мисля, че не.

— Само мислиш?

— Все още се борим с всички етични и юридически последствия от факта…

— В никакъв случай не му казвай.

Той ще откачи.

Майк изчака.

— Той обожава момчето. Не бива да му го отнемаш.

— Основната ни грижа е здравето на Лукас.

— И смяташ, че ще е от полза, ако съобщиш на Данте, че не му е баща?

— Не, Сюзън, но има и друго. Основната ни грижа е здравето на Лукас. Това са приоритетите ни с номера едно, две и три. Всичко друго остава на заден план. А за момента това означава да намерим най-подходящия донор за трансплантацията. Повдигам въпроса не защото си пъхам носа или искам да разруша семейството ви. Правя го единствено в качеството си на загрижен лекар. Налага ни се да изследваме биологичния му баща.

Тя сведе глава. Очите й се бяха напълнили със сълзи. Прехапа долната си устна.

— Сюзън?

— Трябва първо да помисля — отвърна тя.

При нормални обстоятелства щеше да й даде зор, но в случая нямаше закъде да бърза. Нищо не можеше да стори тази вечер, пък си имаше и своите ядове.

— Не можем да не изследваме бащата.

— Дай ми време да го обмисля, Окей?

— Окей.

Погледна го с тъга в очите:

— И не казвай на Данте. Умолявам те, Майк.

Не изчака дори да чуе отговора му. Обърна се и си тръгна. Майк затвори вратата и се качи горе. Хубави две седмици й беше уредил. Сюзън Лоримър, синът ти може да умре, поради което му е нужна незабавна трансплантация. А на мъжа ти му предстои да научи, че детето не е негово! Какво друго ли? Ами, ще ходим в Дисниленд!