Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Тя го гледаше втренчено, меките й черни очи бяха изплашени.

— Кой ще задава въпроси?

— Има вероятност никой да не задава, бебче. — Той се насили да се усмихне. — Но може ченгетата да питат… Може и Масино да пита.

Тя се дръпна уплашено.

— Не желая никакви неприятности, Джони. Не… Не искай това от мен.

Той бутна стола си назад и стана. Наполовина беше очаквал тази реакция, след като така добре познаваше Мелани. Отиде до прозореца и погледна надолу към бавно точещите се коли. Беше сигурен в нея. Ще го направи, казваше си той, но трябва първо да бъде убедена.

Остави да се възцари продължително мълчание, след това, като се обърна, се върна до масата и седна.

— Досега никога не съм те карал да правиш нещо за мен, нали? Нито веднъж. Аз съм направил много за теб. Имаш този апартамент, мебелите, имаш много неща, които съм ти дал, но никога не съм искал да правиш каквото и да било за мен… Сега искам. Важно е.

Тя го гледаше втренчено.

— Трябва само да кажа, че си бил тук през цялата нощ и не си излизал?

— Точно така. Да кажеш, че след вечеря сме се върнали тук и аз не съм излизал до осем часа сутринта. Разбра ли? Не съм мърдал оттук от десет часа тази вечер до осем часа утре сутринта.

Мелани погледна надолу към студената си палачинка.

— Добре, щом е толкова важно, мисля, че мога да го направя — рече колебливо.

— Чудесно. — Искаше му се да може да й довери колко важно беше. — Значи о’кей, ще го направиш?

— Не ми харесва, но ще го направя.

Той пъхна пръсти в косата си, като се опитваше да овладее раздразнението си.

— Бебче, това е сериозно. Ченгетата може да ти крещят. Знаеш как действат ченгетата. Трябва твърдо да отстояваш това. Дори ако Масино ти реве, трябва да упорстваш… Разбираш ли?

— Трябва ли да го направя, Джони? Бих предпочела да не е така.

Той я погали по ръката, като се опитваше да й вдъхне увереност.

— Ще изплатиш един дълг, бебче. Не искаш ли да ми помогнеш?

Тя се вгледа в него, очите й издаваха страха й. После сложи ръката си върху неговата и силно я стисна.

— О’кей, Джони… Ще го направя.

По тона й той разбра, че наистина ще го направи, и си отдъхна.

Изправи се, а тя заобиколи масата, за да се притисне към него. Ръката му се плъзна под нощницата й и обхвана твърдия й задник.

— Ще трябва да се задвижа, бебче — каза той. — Ще се видим довечера. Не се тревожи… Това е дребна работа, бебче… Само една малка лъжа.

Като я остави, той затича по стълбите към мястото, където беше паркирал колата си. След десет минути се озова в апартамента си. Избръсна се, взе душ. Докато стоеше под студената вода, се питаше дали на Мелани ще й стигне смелост да се изправи срещу Масино, ако работата се вкисне. Може би. Той докосна своя медальон на свети Христофор. Трикът в неговата кражба беше, че нямаше да позволи нито на ченгетата, нито дори на Масино да заподозрат кой е взел парите.

Потегли към офиса на Масино и пристигна няколко минути преди десет часа. Тони Капело и Ърни Ласини бяха вече там, подпираха стената в офиса и пушеха. Сами се качваше по стълбите, когато Джони влезе в сградата.

— Здрасти! — Джони направи пауза. — Големият ден. Уреди ли си униформата?

Лицето на Сами вече лъщеше от пот. Под чернотата на кожата му прозираше сив оттенък. Джони виждаше, че е изплашен до смърт, и знаеше, че паниката му ще нараства с увеличаването на събраните пари.

— Мистър Анди я урежда — отвърна дрезгаво Сами и влезе в стаята.

Тони и Ърни ги поздравиха. Четиримата мъже се повъртяха няколко минути, след това дойде Анди от стаята си с две чанти за парите. Бяха заключени заедно с белезник, а имаше и свободна халка, която беше закачена за една от чантите и която Анди щракна около китката на Сами.

Тони се обади:

— Не бих приел твоята работа и за цял бон. — Ухили се, като видя страха на Сами. — Човече! Някой тип може да ти фрасне ръката с брадва!

— Млък! — сопна се Джони заплашително. — Никой не размахва брадви.

Внезапно настъпи тишина, когато Масино влезе в офиса.

— Всичко наред ли е? — попита той Анди.

— Тръгват.

— Добре… — Масино се ухили на Джони. — Значи…

Джони чакаше с безизразно лице.

— Последна обиколка, а? — рече Масино. — Ти ще се оправяш добре с „бандитите“, Джони. — Погледна към Сами. — И ти ще си много добре като мой шофьор. О’кей, хайде, мърдайте. Големият сбор! — Той отиде до бюрото си и седна.

Докато Тони и Ърни, последвани от Сами, вървяха към вратата, Масино се обади: