Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Джони се вцепени. Това беше последното нещо, което бе очаквал да му предложат… И последното, което би искал. Бърни Шулц — дебел застаряващ мъж, се грижеше при Масино за тези автомати — беше го правил през последните пет години. Често се беше вайкал пред Джони как Анди непрекъснато го гонел, ако сборът от игралните автомати паднел под онова, за което Бърни и без това твърдял, че е невъзможно да се получи.

Припомни си Бърни — потен, с тъмни кръгове под очите, да казва: „Проклетата работа не си заслужава, Джони. Нямаш представа. Този кучи син постоянно те натиска да търсиш нови места. Изпотрошаваш си краката, докато се опитваш да намериш мръсници, които да вземат автоматите. После, ако ги вземат, някое гадно хлапе ги поврежда. Никога не спираш да работиш.“

— А какво ще стане с Бърни? — попита Джони, за да печели време.

— С Бърни е свършено. — Дружелюбното изражение на Масино се изпари и сега той беше станал студения безмилостен екзекутор. — Ти ще можеш да поддържаш това, Джони. Няма да ти бъде трудно да намираш нови места. Хората те уважават. Ще получаваш четиристотин и един процент дял от печалбата. Можеш да си докарваш чисто осемстотин, ако наистина се захванеш с работата. Какво ще кажеш?

Джони мислеше бързо. Беше предложение, на което не смееше да откаже. Беше сигурен, че ако откаже, ще го изхвърлят, а още не беше готов да бъде изритан.

Като гледаше право в Масино, той попита:

— Кога започвам?

Масино се ухили и, като се приведе напред, тупна Джони по коляното.

— Точно така обичам да ми говорят момчетата — рече той. — Знаех, че съм избрал, когото трябва. Започваш на първи другия месец. Дотогава ще уредя нещата с Бърни. Поговори за работата с Анди. Той ще те осветли.

Стана, погледна часовника си и направи гримаса.

— Налага се да излизам. Ще трябва да заведа жената на някакъв скапан купон. Добре, Джони, о’кей, споразумяхме се. Сигурни са ти осемстотин долара седмично. — Той сложи тежката си ръка на раменете на Джони и го поведе към вратата. — Говори със Сами. Ако иска работата, кажи му да се види с Анди, който ще му уреди униформата. Ти също правиш следващото събиране и после започваш новата си работа… Добре ли е?

— Мен ме урежда — отвърна Джони и излезе в големия хол, където чакаше икономът.

— Довиждане — каза Масино и закрачи нагоре по стълбите, като тихо си подсвиркваше, докато се скри от погледа на Джони.

Когато стигна до колата, Джони се спря и се поколеба. Погледна си часовника. Беше девет и пет. Като познаваше апетита на Мелани, предположи, че ще бъде заета още около половин час. Реши, че си струва да размени някоя дума с Бърни Щулц.

Подкара през града и пристигна пред апартамента на Бърни след петнадесет минути. Намери го вкъщи, свалил обувките, с бира в ръка, седнал пред телевизора.

Жената на Бърни — едра, пълна и с щастливо лице, го въведе, след което отиде в кухнята, тъй като знаеше, че тези двама мъже ще говорят по делови въпроси, а тя никога не се бъркаше в машинациите на Бърни.

Джони не взе да усуква.

Щом Бърни изключи телевизора и му предложи бира, която той отказа, заяви:

— Току-що говорих с мистър Джо. Теб те изригват, Бърни, а аз получавам твоята работа.

Бърни се втренчи в него.

— Я повтори?

Джони повтори думите си.

— Наистина ли това искаш да кажеш… Не се шегуваш?

— Казвам ти.

Бърни дълбоко, продължително пое дъх и тежкото му тлъсто лице грейна в широка усмивка. Внезапно стана с десет години по-млад.

— Това е голяма новина! — Той плесна с ръце. — Молех се за това от години. Значи най-после съм свободен!

— Предположих, че ще се почувстваш така — рече Джони. — Точно затова дойдох право при теб. Какво ще правиш, Бърни? Ще бъдеш извън организацията.

— Какво ще правя? Аз? — Бърни се засмя щастливо. — Имам си спестени пари. Моят шурей има овощна градина в Калифорния. Точно там ще отида: съдружници, ще си берем плодове на слънце без никаква проклета грижа на света!

— Даа. — Мислите на Джони отскочиха към неговата мечтана лодка и морето. — Е добре, аз получих твоята работа. Бърни. Какво струва тя?

Бърни допи бирата си, уригна се и остави чашата.

— Мистър Джо ми плаща твърди осемстотин на седмица плюс един процент от печалбата, но този процент е вятър работа. През всичките проклети години, през които работих, никога не постигнах сбор над заплануваното от оня кучи син Анди, така че забрави за единия процент. Но ти плащат твърдо осемстотин, Джони, въпреки че работата е същински ад. Успях да спестя от заплатата, и ти също ще успееш.