Съмърсет Моъм - Една любов в Париж

— Че как са попаднали тука? — имаха обичай да казват тогава.

Самите те винаги най-старателно отбягваха да споменават пред приятели името на хотела, защото щом човек е имал щастието да открие известно кътче от стара Франция, трябва да прави всичко по силите си, за да го запази непокварено. Директорът и портиерът на хотела говореха отлично английски, но Мейсънови им говореха винаги на своя изкълчен френски и бяха твърдо убедени, че тези хорица владеят само този език. Но обстоятелството, че толкова често беше идвал в този хотел с родителите си не беше достатъчна причина за Чарли да не отседне там, когато е дошъл сам в Париж. Той от все сърце се бе настроил за авантюри, а такъв семеен хотел, посещаван почти само от френската провинциална аристокрация, както старите Мейсънови твърдяха, съвсем не беше подходящо място за бурни и романтични преживявания, каквито неговото въображение беше чертало през последните няколко месеца. Затова той писа на приятеля си Саймън и го помоли да му наеме стая някъде из Латинския квартал; писа му, че не държи на удобства и хигиена — стаята може да бъде неподредена, старовремска, стига да има „атмосфера“. След няколко дни Саймън му писа, че му е наел стая в хотел недалеч от гара Монпарнас. Улицата била тиха, отклонение от Рю де Рен и недалеч от Рю Кампан Премиер, където той самият живеел.

Чарли бързо преодоля разочарованието си от това, че Саймън не бе дошъл да го посрещне. Беше убеден, че приятелят му го чака в хотела или ще му се обади по телефона, че ей сега ще отиде при него и когато се понесоха по оживените улици, които водят от Северната гара към Сена, веселото му настроение пак се възвърна. Великолепно беше човек да пристигне в Париж вечер. Валеше ситен дъждец и придаваше на улиците известна тайнственост и още повече възбуждаше въображението. Витрините бяха силно осветени. По тротоарите гъмжеше от разтворени чадъри, а дъждовната вода се стичаше от тях на капки и блестеше със сив блясък под уличните лампи. Чарли си спомни за една картина от Реноар. От време на време духаше силен вятър и жените се сгушваха под чадърите си, а роклите се увиваха около краката им. Чарли беше свикнал на английската предпазливост и му се струваше, че таксито лети с бясна скорост, а когато то внезапно спираше с провлачено изскърцване на спирачките, за да избегне сблъскване, младежът винаги изтръпваше. На едно кръстовище червените светлини светнаха и ги заставиха да спрат, а от двете страни човешкият поток се втурна като порой, както когато изплашена тълпа хукне да бяга от някое полицейско нападение. За възбудения Чарли тази навалица беше съвсем различна от английските тълпи — по-подвижна, по-оживена. Когато погледът му падаше върху някоя девойка, тръгнала сама, може би някоя модистка или машинописка, която се връща от работа, въображението му си я представяше, че отива при любимия си. А видеше ли някоя двойка, притиснати под един чадър — някой млад мъж с брада и широкопола шапка, а до него девойка с кожена яка около врата си, тръгнали заедно толкова блажени и опиянени от близостта си, че не виждаха нито дъжда, нито бързането на тълпата около тях, тогава в сърцето му се надигаше пламенна, почти болезнена радост. При едно спиране таксито застана редом с една елегантна лимузина. В колата седеше дама със зибелиново манто, с добре очертан образ и устни, с невероятно благороден профил на лицето. Преспокойно можеше да бъде херцогиня Германт на връщане от някакъв прием с чай на път за своя дворец на булевард Сен Жермен: славно нещо е да си на двадесет и три години и да идваш за първи път сам в Париж!

— Ех, че славно ще прекарам!

Хотелът беше по-внушителен, отколкото Чарли си го беше представял. По фасадата, по нейните архитектурни украси се долавяше нещо от изящния стил на покойния барон Hausmann. Гостът разбра, че стаята му била запазена, Саймън обаче не оставил нито писмо, нито каквото и да било друго поръчение. В хотела, противно на очакванията му, не го посрещна някакъв прислужник с мръсна престилка и със зловещо изражение на небръснатото си лице, а един любезен директор в редингот; директорът го заговори на безупречен английски и веднага го отведе в стаята му, която беше подредена съобразно изискванията на хигиената и имаше две легла, но директорът го увери, че ще плаща само за едното. После с видима гордост му показа банята. Щом остана сам, Чарли се огледа, той очакваше да види малка стаичка с тежки завеси от матов рипс, с дървено легло с грамаден пухен юрган и стар махагонов гардероб с голямо огледало; беше очаквал да види употребявани фуркети, пръснати по тоалетката, а в чекмеджето на нощната масичка червило и някой счупен гребен, между чиито зъби още стърчат няколко небоядисани косми; Неговото романтично въображение така си беше представяло очакваната студентска стая в Латинския квартал. А тук — баня! Пълна противоположност на желанията му! Тази стая преспокойно можеше да бъде в някой евтин швейцарски хотел, в каквито често бе живял заедно с родителите си. Чиста, гола, неприветлива. Дори и неговото въображение не можеше да й вдъхне каквато и да е тайнственост. Той с нежелание се залови да подрежда дрехите, които извади от куфара си. Окъпа се. Прие като неуважение от страна на Саймън отсъствието му на гарата при неговото пристигане и липсата поне на една бележчица с две думи. Ако Саймън не му се обади, ще трябва сам да вечеря. Родителите му и Патси сега сигурно са вече в Годалминг; там се е събрала весела компания: двамата сина на сър Уилфред с жените си и двете племеннички на лейди Тери-Мейсън.