— Просто не мога да си представя откъде му е дошла тази мисъл в главата — заяви Лесли, когато седна с жена си да обсъди този въпрос.
— По наследство, смятам. Най-сетне нали и баща ти беше художник.
Венеция се изчерви и Лесли разбра, че я беше обидил, затова побърза да се поправи.
— Ако има нещо художническо в него, много вероятно е да го има от баба ми. Дядо ми Сиберт имаше обичай да казва, че който не бил хапвал от нейната яхния с месо и лук, не знаел какво нещо е готварско изкуство.
Венеция се разсмя и му прости.
Те толкова добре се познаваха, че не можеха дълго да се сърдят един на друг за такива дребни неща. Децата им ги обичаха и ги слушаха. Пък и двамата бяха на едно мнение, че ще бъде твърде жалко, ако с някоя своя погрешна стъпка разколебаят вярата на Чарли в мъдростта и безпогрешността на родителите му. Младите са нетърпеливи и ако човек им говори много разумно, лесно може да го сметнат за стара бъбрица.
— Няма да бъде разумно просто да кажем „не“ — произнесе Венеция. — Ако му се противопоставим, може да стане по-упорит.
— Положението е деликатно, съгласен съм с тебе.
Положението стана още по-тежко, защото Чарли донесе от Тур някои свои рисунки, а баща му и майка му така се бяха произнесли за тях, че сега мъчно можеха да си вземат думите назад. Бяха се произнесли като любящи родители, а не като познавачи.
— Можеш да заведеш Чарли горе, на тавана, и да му покажеш татковите картини. Трябва да го направиш колкото може по-внимателно, да не бие в очи, а когато ми падне удобен случай, и аз ще говоря с него.
Удобният случай дойде скоро. Лесли седеше в дневната, подредена за децата, за да си имат своя отделна стая. Стените бяха украсени с репродукции от Ван Гог и Гоген, които едно време бяха окачени в детската стая. Чарли рисуваше един букет пъстри цветя, поставени в зелена ваза.
— Аз смятам, че трябва да поръчаме рамки на твоите картини, които ти донесе от Франция, и да ги окачим вместо тези репродукции. Я ми ги покажи да ги видя — обади се по едно време бащата.
Една от тях представляваше три ябълки върху бяло-синя чиния.
— Действително съвсем не е лошо — заяви Лесли. — Виждал съм стотици картини с три ябълки върху бяло-синя чиния и право да ти кажа, твоята съвсем не е по-лоша от повечето от тях — той се засмя под мустак. — Горкият Сезан! Колко много би се чудил, ако знаеше колко хиляди художници са копирали тази му картина!
Друга картина натюрморт представляваше една бутилка червено вино, един пакет френски цигари в синя опаковка, няколко чифта бели ръкавици, прегънат вестник и една цигулка. Предметите бяха поставени върху маса с покривка на бяло-зелени квадрати.
— Много хубаво! Тази картина много обещава!
— Наистина ли го казваш, татко?
— Разбира се. Естествено не е много оригинално. Всеки художник си има дузини такива картини, но ти нито един урок по рисуване не си вземал и затова са наистина чудесни. Личи си, че си наследил нещо от таланта на дядо си. Виждал си неговите картини, нали?
— Едва преди няколко дни. Мама ми ги показа. Ужасни са!
— Да, сигурно. Но едно време не са ги смятали за ужасни. Хвалили ги, плащали за тях скъпо. По всяка вероятност след петдесет години също тъй ужасни ще бъдат и много от тези работи, на които днес се възхищаваме. Това е най-лошото в изкуството: в него няма място за второ качество.
— Човек никога не може да знае какво ще стане от него, ако не е опитал.
— Разбира се, че не може. А ти, ако искаш да се заловиш с живопис като професия, майка ти и аз ще бъдем последните на света да ти пречим. Ти много добре знаеш какво значи за нас изкуството.
— Нищо друго на света така много не ми се иска, както да рисувам.
— Твоят дял от имението Мейсън винаги ще ти дава достатъчно приходи, за да можеш да преживяваш скромно, а има и толкова любители, които са си създали доста хубавичко име на художници.
— Да, но аз не искам да стана любител.
— Не е много лесно човек да стане нещо повече, когато има само хиляда и петстотин лири зад гърба си. Право да ти кажа, до известна степен бих се разочаровал. Аз пазя за тебе службата секретар на имението Мейсън и изобщо не се съмнявам, че твоите братовчеди ще се втурнат презглава да я заемат, ако остане незаета. Аз самият предпочитам да си бъда добър търговец, отколкото посредствен живописец. Но това няма значение. Аз само едно искам — да бъдеш щастлив, а съвсем не е изключено ти да станеш по-добър художник от дядо си.
Настъпи кратко мълчание. Лесли изгледа сина си с бащинска обич.
Читать дальше