Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Добрата конструкция бе причината малкият кораб да е подсигурен с огромен резерв от енергия и скорост. Конструкторите бяха предполагали, че пионерите може да имат нужда да изследват отдалечените планети на някоя слънчева система; те се бяха погрижили за това чрез проектирането на малките кораби на Кораба, при това с един голям фактор на безопасност. Хю експлоатираше този фактор до краен предел.

Късметът бе този, който ги постави в близост до равнината на движение на планетите, късмет бе това, че когато Хю наистина успя да изстреля малкия снаряд в затворена орбита, орбитата съвпадна по посока с въртенето на планетите.

Късмет бе това, че ексцентричната елипса, която той постигна, ги принуди да се приближат постепенно към една гигантска планета, така че в крайна сметка той бе в състояние да я идентифицира като такава по вид.

Защото в противен случай, те можеше да се въртят около тази звезда, докато умрат от старост, без да вземаме предвид по-вероятните рискове от глада и жаждата, и изобщо да не се приближат на достатъчно разстояние до някоя планета, за да я отличат от звездите.

Съществува една погрешна концепция, геоцентрична и антропоморфна, характерна за огромното мнозинство от земните хора, която ги кара да си представят дадена планетна система стереоскопично. Окото на въображението вижда слънце, отдалечено от един звезден фон и обкръжено от въртящи се ябълки — планетите. Излезте на балкона си и погледнете. Можете ли да различите планетите от звездите? Венера можете да откриете лесно, но можете ли да я различите от Канопус, ако преди това не сте били запознати. Онази малка червена точка — Марс ли е или Антарес? Как щяхте да разберете, ако бяхте толкова неграмотни като Хю Хойланд? Устремете се към Антарес, повярвали че е планета и никога няма да доживеете до внуци.

Голямата планета, към която те се приближаваха, докато тя се очерта като видим с просто око диск, беше по-голяма от Юпитер, достоен спътник на звездата, малко по-млада и по-голяма от Слънцето, около което тя се въртеше на високомерно разстояние. Хю се втурна обратно, убивайки скоростта си в течение на много сънни паузи, за да приведе Кораба в една пътека около планетата. Маневрата го доведе достатъчно близо, за да види луните й.

Късметът отново му помогна. Той планираше да се приземи на голямата планета, тъй като нямаше какво друго да прави. Ако бе успял да направи това, щяха да живеят само докато отворят въздушния шлюз.

Но той нямаше достатъчно маса, след титаничната задача да се измъкнат от стремглавия хиперболичен скок около и покрай звездата и да се отклонят в една затворена орбита около нея, след това в една подчинена орбита около голямата планета. Той се ровеше в древните книги, заместваше безкрайно уравненията, които древните бяха установили като законите за движение на телата, смяташе и наново пресмяташе и подложи на изпитание дори спокойното търпение на Хлое.

Другата съпруга, безименната, се държеше настрана от него, след като внезапно бе загубила един зъб.

Но, за съжаление, не получаваше нито един отговор, който да не изискваше от него да използва поне някои от скъпоценните, незаменими древни книги за гориво. Да, макар че се бяха разсъблекли до голо и се бяха лишили от ножовете си, масата от книги въпреки всичко щеше да потрябва.

Той би предпочел да се лиши от една от жените си. Реши да се приземи на една от луните.

Пак късмет. Съвпадение с такива колосални размери, че човек не може да очаква да му се повярва — тъй като луната-планета се оказа подходяща за човешки земен живот. Няма значение — пропуснете веднага това; преди всичко, комбинацията от обстоятелства е от същия род, като необходимите за създаването на подобна планета. Нашата собствена планета под краката ни, е от вида „Няма такова животно!“ Това е една абсурдна невероятност.

Късметът на Хю бе една абсурдна невероятност.

Добрата конструкция се погрижи за следващата фаза. Макар че той се бе научил да управлява малкия кораб в открития космос, където има простор, приземяването е друга, деликатна работа. Той би разбил всеки друг космически кораб, конструиран преди „Авангард“ . Но конструкторите на „Авангард“ са знаели, че спомагателните корабни съдове ще бъдат пилотирани и приземявани най-малко от второто поколение изследователи; пилотите-новаци трябва да извършват тези приземявания без да им се помага. Те са предвидили това.

Хю насочи кораба надолу към стратосферата и го изравни триумфално в един курс, който неминуемо щеше да ги убие.