Анри Барбюс - Огънят

— Тук е главната квартира на дивизията. Докато сте тук, не се показвайте. Крийте се. Ако дивизионният генерал ви види из улиците, веднага ще ви прати на наряд. Той не желае да вижда никакъв войник. През целия ден се крийте по квартирите. Правете, каквото си щете, само да не ви виждат, да не виждат нито един от вас!

И войниците се прибират в хамбара.

Два часът. Едва след три часа, когато съвсем се стъмни, ще могат, да се покажат навън, без да бъдат наказани.

Дали да спят дотогава? На Фуйад не му се спи. Вълнува го надеждата да си пийне. Пък и ако спи през деня, няма да може да заспи през нощта. Дума да не става! Да стои с отворени очи през нощта е по-лош и от кошмар.

Времето е още по-мрачно. Дъждът и вятърът се усилват — и вън, и вътре.

Какво тогава да прави? Щом не бива нито да стоиш неподвижно, нито да седнеш, нито да легнеш, нито да се разходиш, нито да работиш, какво да правиш?

Все по-нарастваща мъка обзема групата уморени и подгизнали войници, които се измъчват физически и наистина не знаят какво да правят със себе си.

— Дявол да го вземе, лошооо!

Тези думи се изтръгват от устата на изоставените хора като жалба, като вик за помощ.

После инстинктивно те правят единственото нещо, което още имат право да вършат на тази земя — тъпчат на място, за да избягнат вцепенението и студа.

И ето че започват да вървят много бързо нагоре-надолу в тясното помещение, което можеш да изминеш на три разкрача, въртят се в кръг, пресрещат се, докосват се, приведени напред, с ръце в джобовете, удрят с крак земята. Шибани от вятъра дори в постелята си, те приличат на жалките просяци в градовете, които очакват под ниското зимно небе да се отвори вратата на някое благотворително заведение. Но за тях вратата няма да се отвори, преди да са изминали четирите дни на почивката, когато пак потеглят за окопите в нощта.

Кокон стои приклекнал сам в един ъгъл. Въшките са го изпохапали, но отслабнал от студа и влагата, той няма сили да си смени бельото. Стои мрачен, неподвижен…, а въшките го хапят.

Все пак наближава пет часът. Фуйад започва да се опива от мечтата си за вино, седи и чака с тази светла надежда в душата.

— Колко ли е часът?… Пет без четвърт… Пет без пет… Хайде!

Той е навън в черната нощ; с големи скокове джапа в калта, отправя се към заведението на Маняк, щедрия и разговорлив земляк от Безие. С голяма мъка намира вратата в тъмното и в мастиления дъжд. Господи боже, не свети! Да го вземат дяволите дано, затворено е! При светлината на една запалена кибритена клечка, която той засланя с голямата си слаба ръка като с абажур, вижда зловещия надпис „Заведението е забранено за войници“. Маняк трябва да се е провинил в някакво нарушение и е бил осъден на тъмнина и бездействие!

И Фуйад обръща гръб на кръчмицата, станала затвор за самотния кръчмар. Но не се отказва от мечтата си. Другаде ще отиде, ще пие обикновено вино и ще трябва да плати, но нищо!

Бърка в джоба си, опипва портмонето. Там е.

Трябва да има тридесет и седем су. Не е златна мина, но все пак…

Изведнъж обаче се сепва, рязко спира и се плесва по челото. В тъмнината продълговатото му лице се изкривява.

Не, няма и тридесет и седем су! Ама че е глупак! Забравил е кутията сардели, която бе купил предния ден, до такава степен сивите макарони му се бяха втръснали, забравил е и бирите, които плати на обущарите, за да му сложат гвоздеи на обущата.

Дявол да го вземе! Сигурно са му останали не повече от тринадесет су!

За да дойде на градус, както се полага, и да отмъсти за сегашния си живот, ще му трябва поне литър и половина! Тук литърът червено струва двадесет и едно су. Дума да не става, парите няма да му стигнат.

Шари с очи в тъмнината наоколо. Търси. Може да срещне някой другар, който ще му заеме пари или ще го почерпи един литър.

Но кой? Кой? Бекюв не. Той има само една кръстница, която му праща два пъти на месец тютюн и листове за писма. Нито Барк. Няма да се съгласи. Нито Блер. Той е скъперник и няма да разбере. Нито Бике. Той нещо като че ли му се сърди. От Пепен също не може да вземе. Той самият си проси и никога не плаща даже когато те покани. Ех, ако Волпат беше тук!… Вярно, че Менил Андре ще се съгласи, ама нали и без това му дължи няколко почерпушки. Ефрейторът Бертран? Фуйад го беше срязал по повод някаква забележка и сега се гледаха накриво. Фарфаде? Обикновено не си говорят… Не, чувствува, че не може да поиска такова нещо от Фарфаде. Освен това, дявол да го вземе, защо да търси избавители във въображението си? Кой ги знае къде са всички тези хора сега?