Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Тя потвърди, че обвиненията срещу мен са за даване на фалшиви показания пред областния прокурор, за опит да натопя невинен човек за извършването на престъпление, за клевета в печата и за намеса в обществените дела. Не бях обвинен в съучастничество за убийството на Нардучи, което беше най-голямото ми притеснение.

В отговор й написах, че съжалявам, но не мога да се дистанцирам от изявленията, които съм направил, и че няма нищо, което да ме накара да облекча неудобството на Минини във връзка с това, че проблемът е издигнат на „международно дипломатическо ниво.“

По някое време получих поредното дълго писмо от Габриела Карлици, която, както изглежда, беше една от първите, купили книгата ни „ Dolci Colline di Sangue “.

„Пак съм аз, скъпи Дъглас… Снощи се прибрах късно от Перуджа. През последната седмица посетих три пъти офиса на областния прокурор, защото, нали се сещаш, откакто арестуваха Марио Специ, с мен се свързаха много хора, живели в ужас през последните години, и всеки един от тях искаше да ми разкаже за преживяванията си, последвали действията на Марио…

Ще попиташ: защо тези хора не са проговорили по-рано?

Защото са се страхували от Марио Специ и онези, които според тях са го прикривали с всички възможни средства.

Затова се обръщаме към теб.

Получих възможността да обясня на доктор Минини, че няма начин ти да си обвързан с тези действия, и пак ти повтарям, Дъглас, че магистратът се отнася благосклонно към теб…

Отново те каня да ме посетиш в Италия и ще видиш, че всичко ще се оправи, ако се съгласиш да се срещнеш с него в присъствието на адвокат, който, надявам се, не е същият като на Специ, и ще ти бъдат свалени всички обвинения.

Прочетох книгата «Dolсi Colline di Sangue»: ще ти кажа веднага, че щеше да е много по-добре, ако името ти не фигурираше в тази книга. Тя е иззета от прокурора и мисля, че ще има съдебни последствия… За съжаление, Дъглас, ти си я написал. Това не е шега и няма нищо общо с работата на Минини; тя се разследва от криминалния съд и заплашва да съсипе кариерата ти като писател… Използвайки престижа ти, Специ те е въвлякъл в ситуация, която, ако дойдеш в Италия, бих могла да ти помогна да разрешиш. И отново повтарям, трябва спешно да се видим, повярвай ми… По дяволите, името ти го пише на онази книга! Извинявай, но направо побеснявам, като се сетя колко диаболично е постъпил онзи Специ…

Чакам новини от теб и изпращам топли прегръдки на семейството ти.

Габриела.

Още нещо: мисля, че «Ню Йоркър» също трябва да се «дистанцира» от Специ и действията му. Бих могла да им обясня някои неща в интервю, да те измъкна от това положение, в което Специ те е въвлякъл, да обясня на американската преса, че нямаш нищо общо с «измамата».“

Докато четях, не вярвах на очите си и най-накрая, за пръв път от седмици, се разсмях, осъзнавайки абсурдността на всичко това. Дали е имало някой писател, от ранга на Норман Мейлър дори, който да е създал персонаж като тази жена? Едва ли.

Двайсет и осми април, денят, в който Специ трябваше да се изправи пред Апелативния трибунал, приближаваше. На 27 април разговарях с Мириам. Тя ужасно се притесняваше какво може да се случи на изслушването и ми каза, че адвокатите на Специ споделяли песимизма й. Ако съдиите потвърдят мярката задържане под стража, Специ щеше да остане в затвора още поне три месеца, преди да дойде следващото съдебно преразглеждане, когато отмяната за мярката изглеждаше още по-малко вероятна. Италианската съдебна система е ужасно тромава; грозната истина беше, че Специ можеше да остане години наред в затвора, преди делото му да влезе в съда.

Адвокатите на Специ бяха научили, че Минини се е подготвил сериозно за изслушването, за да бъде сигурен, че журналистът няма да бъде освободен. Това беше най-следеният случай в цялата му кариера. Критиките срещу него в националната и световната преса се засилваха с всеки изминал ден. Репутацията му зависеше от спечелването на това изслушване.

Обадих се на Николо и го попитах каква, според него, ще бъде съдбата на Марио. Той беше доста песимистично настроен.

— Съдиите в Италия се защитават едни други — беше единственото, което каза.

На въпросния ден, 28 април 2006 година, в затвора „Капане“ пристигна затворническата кола, която щеше да отведе Специ и останалите затворници на изслушванията пред Трибунала в Перуджа. Охраната на Специ го изведе навън и го качи в клетката отзад, заедно с другите.