Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

— Журналистът Специ и главният полицейски инспектор се мразят — каза тя пред „Глоуб“. — Защо ли? Не знам… Ако те [Престън и Специ] смятат, че са намерили нещо полезно за полицията и закона, трябва да го кажат, без да обиждат полицията и съдиите.

Междувременно нямаше никакви новини за съдбата на Специ в затвора „Капане“ край Перуджа.

На 12 април беше вдигнато петдневното затъмнение и Специ най-накрая получи разрешение да се срещне с адвокатите си. На същия ден случаят му щеше да бъде разгледан от разследващия магистрат Марина Де Робертис. Целта беше да се определи дали арестуването и затварянето му в затвора са били оправдани.

Заради изслушването Специ за пръв път получи дрехи за смяна, калъп сапун и позволение да се избръсне и изкъпе. Областният прокурор Джулиано Минини се яви пред съдия Де Робертис, за да защити твърдението си, че Специ е опасен за обществото.

„Журналистът — пишеше Минини в обръщението си, — обвинен във възпрепятстване на разследването на Чудовището от Флоренция, се намира в центъра на мащабна дезинформационна кампания на някоя самозабравила се тайна организация.“ Тази дезинформационна операция, обясняваше Минини, е опит да се подкопае разследването на „група изтъкнати личности“, които са поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището. Сред тези изтъкнати личности е бил Нардучи, който наел и наредил на Пачани и неговите другари по чашка да убият любовниците и да вземат определени части от телата им. Специ и съратниците му имали стратегия: да пазят Пачани и другарите му по чашка от всякакви подозрения, че имат нещо общо с Чудовището. Когато стратегията им се провалила и полицията започнала да се приближава към тях — с подновяването на разследването на смъртта на Нардучи — Специ отчаяно се опитал да я отклони към Сардинската следа, защото „така опасността да се насочат към поръчителите се свежда до минимум.“

Изявлението му не съдържаше никакви солидни юридически доказателства — това беше просто една абсурдна конспиративна теория, раздута до безкрайност.

Диетрология в най-чистия й вид.

На изслушването Специ протестира срещу условията, в които беше държан. Заяви, че просто е провеждал журналистическо разследване, а не „мащабна дезинформационна кампания за някоя самозабравила се тайна организация.“

Съдия Марина Де Робертис погледна Специ и му зададе въпрос: единствения въпрос, който можеше да зададе по време на изслушването.

— Някога членували ли сте в сатанинска секта?

В първия момент Специ не беше сигурен, че е чул правилно. Адвокатът му го придърпа настрани и изсъска:

— Не се смей!

Едно обикновено „не“ изглеждаше недостатъчно. Специ отвърна сухо:

— Единственият орден, в който съм членувал, е орденът на журналистите.

С това изслушването приключи.

Съдията каза, че ще обяви решението си след четири дни. В събота Специ се срещна с адвоката си, за да чуе присъдата.

— Имам добри и лоши новини — каза Траверси. — Кои искаш да чуеш първо?

— Лошите.

Съдия Де Робертис беше решила, че той трябва да остане в затвора заради заплахата, която представлява за обществото.

— А добрите какви са?

На витрината на една книжарница във Флоренция Траверси беше видял купчина книги. „ Dolci Colline di Sangue “ най-после беше излязла.

Междувременно главен инспектор Джутари продължаваше с разследването, без да вади тосканската пура от устата си. Известно време липсата на второ тяло при тъй нареченото убийство на Нардучи представляваше проблем, защото бяха нужни два трупа, за да се направи двойната размяна. Най-накрая той намери подходящо тяло — това на един южноамериканец с разбита глава, което лежеше непотърсено в моргата на Перуджа от 1982 година, дълбоко замразено. Поне за някои трупът наподобяваше мъртвото тяло на Нардучи от снимката, направена на дока, след като е било извадено от водата. След като Нардучи е бил убит, трупът на този южноамериканец е бил откраднат от моргата и хвърлен във водата, а тялото на Нардучи е било скрито в моргата или на друго място. Години по-късно, когато ексхумацията на Нардучи изглеждала неизбежна, телата отново били разменени — Нардучи бил сложен в ковчега, а южноамериканецът излетял и отново се озовал в хладилника.

След като вкара Специ в затвора, Джутари даде интервю за „Ла Национе“, в което разказа за отличния прогрес по случая Нардучи:

— „Да, ние разследваме смъртта на този човек, който е починал през 1982 година, и откриваме доста интересни елементи, които могат да ни отведат до нещо конкретно… Според мен вече няма съмнение, че тялото, извадено от езерото Тразимено, не е на Нардучи… А сега, в светлината на тези нови факти, ситуацията изглежда много по ясна.“