Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Но нещо в тази теория сигурно се е объркало, тъй като мъртвият южноамериканец не беше споменат повторно, а фактите, свързани с предполагаемата двойна смяна на телата, са все така неясни.

Адвокатите на Специ поискаха да бъде изслушан от апелативния трибунал. Целта им беше да се преразгледат основанията за налагане на мярката задържане под стража до започването на процеса и той да бъде пуснат под домашен арест или при някакви други условия. В италианския закон няма опция за пускане под парична гаранция и решението се вземаше въз основа на това колко опасен е обвиненият и дали има опасност да напусне страната.

Датата за изслушването беше 28 април. Молбата щеше да бъде разгледана от трима съдии от Перуджа, близки колеги на областния прокурор и разследващия магистрат. Апелативният трибунал нямаше практиката да отменя решенията на свои колеги, особено в такива известни дела, в които Минини беше заложил прокурорската си обективност.

На 18 април, дванайсет дни след ареста на Специ, Комитетът за защита на журналистите завърши своето разследване. На следващия ден изпълнителният директор Ан Купър изпрати факс на премиера на Италия. В него се казваше:

„Журналистите не трябва да се страхуват да провеждат свои разследвания по деликатни въпроси, нито трябва да се страхуват открито да критикуват властите. В една демократична държава като вашата, която е неразделна част от Европейския съюз, подобен страх е неприемлив. Призоваваме ви да се погрижите италианските власти да направят публично достояние сериозните обвинения срещу нашия колега Марио Специ и да огласят всички доказателства, които подкрепят тези обвинения, или незабавно да го освободят.

Преследването на Марио Специ и американския му колега Дъглас Престън, който избягва да пътува до Италия от страх да не бъде арестуван, изпраща опасното послание до всички италиански журналисти, че деликатни истории, подобни на тосканските убийства, трябва да бъдат избягвани. Правителствените усилия за налагане на атмосфера на самоцензуриране са анатема за демокрацията.“

Копия от писмото бяха изпратени на областния прокурор Минини, американския посланик в Италия, италианския посланик в Съединените щати, Амнести Интернешънъл, Фридъм форум, Хюман Райтс Уоч и десетки други международни организации.

Писмото, заедно с протестите на други международни организации, включително „Репортери без граници“ в Париж, като че ли промени настроенията в Италия. Италианската преса намери смелост да отвърне на удара.

„Арестуването на Специ е позор!“, гласи редакционната статия в „Либеро“, написана от вицепрезидента на списанието. „Кориере дела Сера“ пусна голяма редакционна статия на първа страница, озаглавена „Правосъдие без доказателства“, в която нарича ареста на Специ „уродливост“. Италианската преса най-накрая си зададе въпроса какво означава арестът на Специ за свободата на печата и имиджа на Италия пред света. Последва вълна от статии. Колегите на Специ от „Ла Национе“ написаха обръщение, а вестникът даде официално изявление. Много журналисти започнаха да признават, че задържането на Специ е атака срещу журналист заради „престъплението“ да се опълчи на официално разследване — с други думи, криминализиране на самата журналистика. Сред пресорганизациите и вестниците се надигнаха протести. Група изтъкнати журналисти и писатели подписа петиция, в която се казваше: „Честно казано според нас в Италия упоритото търсене на истината не може да бъде приемано като незаконна подкрепа и защита на виновните.“

„Случаят на Специ и Престън хвърля сянка върху международния имидж на нашата страна“, каза пред лондонския „Гардиън“ президентът на италианската организацията „Безопасност и свобода на информацията“. „Той заплашва да ни запрати в дъното на всеки списък, в който се определя свободата на печата и демокрацията.“

Бях засипан от обаждания от италиански вестници и дадох доста интервюта. Италианската ми адвокатка не беше особено доволна, че ме цитират наляво и надясно. Тя се срещна с областния прокурор на Перуджа Джулиано Минини, за да обсъдят моя случай и да се опита да разбере какви са обвиненията срещу мен, които, естествено, се намираха под segreto istruttorio . После ми написа писмо, в което заяви, че е усетила „определено неодобрение“ у областния прокурор относно изявленията ми пред пресата във връзка с проведения разпит. Тя добавяше сухо: „Областният прокурор може би не одобрява издигането на проблема на международно дипломатическо ниво… Личните ви нападки срещу областния прокурор няма да помогнат в разрешаването на случая ви… би било уместно да преразгледате някои от предишните си изявления (които са повлияли отрицателно на доктор Минини) и да смекчите ефекта им, като се дистанцирате от тях.“