Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

Подведена под отговорност Графиня в белезници. Първоначално мисълта никак не ми се видя зле. Ако не друго, поне щеше да я накара да премисли намерението си да се развежда, след като и двамата ни привличаха, нали? (Щяхме да сме като две крастави магарета.) И щеше да е далеч по-малко примамлива цел за друг мъж, ако й се налагаше да се явява всеки месец пред офицера, наблюдаващ пуснатите с условна присъда. Две мнения по въпроса нямаше.

Но аз лично никога не бих допуснал подобно развитие на нещата. Тя беше майката на моите деца и това бе основното и най-важното.

Адвокатът ми посмекчи удара с обяснението, че при дела като моето, всички поначало сътрудничели, и че ако съм предпочел да ме изправят пред съд и загубя делото, съм можел да получа до трийсет години затвор. Вярно, ако се признаех за виновен от самото начало, може да се размина и с шест до седем години, но тогава Графинята пак щеше да е незащитена, което беше абсолютно неприемливо.

Съгласих се да сътруднича.

И Дани бе привлечен под отговорност; и той се съгласи да сътрудничи, както сториха и момчетата от „Билтмор“ и „Монро Паркър“. Дани в крайна сметка излежа двайсет месеца, а останалите момчета се отърваха с условни присъди. Следващият подведен под отговорност бе Покварения Китаец. И той се съгласи да сътрудничи и бе осъден на осем години. А след него Стив Мадън — Главорезът Обущар, и световният дегенерат Елиът Лавин. И двамата се признаха за виновни. На Елиът му дадоха три години, а на Стив — три и половина. Последен бе Готвача от Джърси, Денис Гейто. Предпочете да го съдят и го намериха за виновен. Уви, съдията го „целуна“ с десет години.

На Анди Грийн, по прякор Вигвам, му се размина; размина се и на Кени Грийн, по прякор Ръбчо, макар че той явно не можеше да издържа на изкушенията. Доста години след това го привлякоха под отговорност по някакво дело за фалшифициране на акции, което нямаше нищо общо със „Стратън“. И той, като всички останали, се съгласи да сътрудничи и излежа една година.

Докато ставаше всичко това, ние с Графинята отново се влюбихме, само че в други. Аз дори се сгодих, но развалих годежа в последната секунда. Тя обаче се омъжи и си остава омъжена и до днес. Живее в Калифорния, само на десетина километра от моя дом. След няколко бурни години най-после двамата с нея заровихме томахавките и сега се разбираме страхотно — отчасти, понеже тя е една истинска дама, а отчасти понеже и мъжът й е страхотен човек. Имаме споделен родителски надзор и виждам децата почти всеки ден.

Най-забавното е, че трябваше да минат повече от пет години от деня, в който ме подведоха под отговорност, до деня, в който действително влязох в пандиза — излежах двайсет и два месеца във федерален затвор. Но да ме бяха убили, нямаше да предположа, че тези последни пет години щяха да се равняват по лудост на предходните.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6689

Издание:

Джордан Белфърт. Вълка от Уолстрийт

Американска

Консултант: Александър Константинов

Коректор: Любов Йонева

Художник на корицата: Стефан Касъров

ИК „Колибри“, София, 2008 г.

ISBN: 978-954-529-648-2

Предпечатна подготовка: Васил Попов

Формат: 60/84/16

Печатни коли: 30,75

Печатница „Симолини“ — София

NYNEX Corporation — телефонна фирма, обслужваща петте щата на Ню Ингланд (Мейн, Масачузетс, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд и Върмонт) и щата Ню Йорк. — Б.пр.

Американски актьор и продуцент, изиграл ролята на сержант Емил Фоли във филма „Офицер и джентълмен“ в партньорство с Ричард Гиър. — Б.пр.

От англ. futures — срочни сделки за бъдещи доставки на неналични стоки. — Б.пр.

От англ. high technology — висши технологии. — Б.пр.

Петдесет дневни облигации с падеж през месец юли. — Б.пр.

„Форчън 500“ — ежегодна класация на 500-те най-големи компании в света, съставяна от списание „Форчън“. — Б.пр.

Сградата, в която се развива действието, е Тишмън Билдинг, на Пето Авеню номер 666, между 52-а и 53-а улица в Манхатън. — Б.пр.

Промишленият индекс Доу Джоунс (Dow Jones Industrial Average) е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се смята за индикатор за състоянието на американската икономика. За първи път индексът е публикуван на 26 януари 1896 г. при стойност 40,94, представляваща средноаритметично на цените на акциите на 12 американски промишлени компании. На 21 ноември 1995 г. преминава границата от 5000 единици — 5023,55, а на 29 март 1999 г. и тази от 10 000 — 10 006,78. Своят максимум достига на 14 януари 2000 г. — 11 722,98. — Б.пр.