Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

Кимнах с разбиране и рекох:

— Аз и не се канех в действителност да убивам помагача си. Просто ми беше приятно да се слушам да говоря на тази тема, да изпускам пара. — Свих рамене и поклатих глава. — Предполагам, че сега, като се обърнеш назад, вероятно се шокираш от мисълта, че всъщност си сторил подобно нещо на Кентън Роудс. Сега, след двайсет години трезвеност, вероятно като истински задник би обърнал другата буза, нали така?

Джордж ме изгледа, сякаш не можеше да повярва на ушите си:

— Ти да не си правиш ташак с мене? Може и сто години трезвен да стоя, пак ще нокаутирам шибаното копеле, ако ми падне!

Пак се разсмяхме неудържимо и продължихме да се смеем и смеем през цялото онова чудесно лято на 1997 година — първото ми лято от трезвеността.

И продължих да се смея — заедно с Графинята, — докато се сприятелявахме все по-тясно с Джордж и Анет, а старите ни приятели изчезнаха нанякъде един по един. Всъщност към края на първата ми трезва година бях загубил връзка с почти всички. Семейство Биъл все още бяха около нас, както и някои от старите приятели на Надин, но хора от рода на Елиът Лавин, Дани Поуръш, Роб Лорусо и Тод и Каролайн Гарет вече нямаха място в моя живот.

Естествено, хора като Вигвам и Бони и Рос, както и някои други мои приятели от детинство се мяркаха от време на време за вечеря или по друг случай, но нещата бяха вече коренно различни. Влакчето на лесната печалба бе официално спряло да се движи, а дрогата, която служеше за спойка, вече я нямаше, за да ни държи заедно. Вълка от Уолстрийт бе умрял през онази нощ в Бока Рейтън, във Флорида, от поетата свръхдоза в кухнята на Дейв и Лори Биъл. И дори малките останки от Вълка се затриха, когато се запознах с Джордж Б., който ме вкара в пътя към истинската трезвеност.

Изключение от всичко това, естествено, правеше Алън Липски — моят най-стар и най-скъп приятел, който беше с мен далеч преди всичко това да се случи, далеч преди да ми мине дивата идея да сътворя своя собствена версия на Уолстрийт там, на Лонг Айлънд, и да докарам хаос и лудост на цяло поколение от жителите му. Та някъде към есента на 1997 година Алън дойде и каза, че вече нямал сили да продължава, че му писнало да губи парите на клиентите си и че предпочитал по-скоро нищо да не върши, отколкото да държи отворена фирмата „Монро Паркър“. Съгласих се напълно с него и „Монро Паркьр“ бе закрита скоро подир това. След няколко месеца я последва и „Билтмор“, с което ерата на стратънци най-сетне приключи.

Горе-долу по същото време постигнах и извънсъдебно споразумение със Стив Мадън. Съгласих се да приема малко над пет милиона долара, което беше далеч под реалната стойност на акциите. Но по силата на същото споразумение на Стив му се наложи да продаде акциите ми на един инвестиционен фонд, така че и той не спечели толкова, колкото искаше. Никога няма да се откажа от мисълта, че на Стив Мадън му се размина много леко, при все че от цялата сделка припечелих над двайсет милиона долара — никак не лоша сума, дори и според най-разюзданите разбирания.

Междувременно ние с Графинята започнахме да водим по-тих и по-скромен начин на живот, като постепенно сведохме прислугата до по-търпими граници, което ще рече — до дванайсетима. Първи си заминаха Мария и Игнасио. После — двамата Роковци, които винаги са ми били симпатични, но вече нямах нужда от тях. Така де, след като куалудите и коката не подхранваха параноята ми, смешно ми се виждаше да държа частна охрана в район, в който няма престъпност. Бо ни най-малко не се обиди от това, че ги освободих, а просто изрази радостта си, че съм излязъл жив от цялата тая работа. И макар че никога не го спомена, сигурен съм, че е изпитвал определено чувство за вина, макар според мен да не съзнаваше до каква степен на отчаянието бе достигнала обвързаността ми към дрогата. Явно с Графинята доста успешно я бяхме прикривали. Възможно ли е пък всички да са били наясно, но щом гъската е снасяла златните яйца, на кой му е пукало, че е съсипвала живота си?

Гуин и Джанет останаха, естествено, а въпросът за ролята им на първи помощнички (след Графинята) по отношение на дрогата изобщо не бе повдигнат. Понякога е по-добре човек да не разлайва спящите кучета. Джанет бе спец по погребване на миналото; Гуин бе южнячка, а погребването на миналото е определящо начало в южняшкия живот. Както и да е, обичах си ги и двете и знам, че и те ме обичаха. Простата истина е, че наркоманията е шибана болест, при която линиите на правилното мислене се размазват, особено когато водиш Живота на богатите и дисфункционалните .