Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

И тримата се разсмяхме на шегата й, след което Анет помоли за извинение и тръгна да си гледа работата, която се състоеше в това да прави живота на Джордж колкото се може по-удобен. За нула време на масата се появиха кана с прясно кафе, сладкиши, печива, донъти и купа с прясно нарязани плодове. После предложи да сготвела в моя чест солидна вечеря, понеже съм й изглеждал прекалено слаб, при което аз само казах:

— Е, трябваше да ме видиш преди четирийсет и три дена!

Докато отпивахме от кафето, аз продължих да се занимавам с моя помагач. Анет много бързо се включи в разговора:

— Мен ако ме питаш, тоя си е едно истинско копеле — каза малката шашка барут от Бруклин. — И според мен имаш пълното право да му отрежеш ташаците. Не съм ли права, Гуиби?

Гуиби ли? Ама че интересно галено име за Джордж! Хич не беше лошо, макар всъщност да не му отиваше кой знае колко. По-добре щеше да е Саскуоч, рекох си, или Голиат, или Зевс.

Гуиби кимна и каза:

— Тоя тип заслужава да го настигне бавна и мъчителна смърт, така че искам да преспя върху тая мисъл нощес. Утре ще можем да си съставим окончателния план.

Погледнах Гуиби и кимнах в знак на съгласие.

— Най-категорично си прав! — рекох. — Тая гад заслужава огнена смърт.

Анет изгледа Джордж и попита:

— И какво смяташ да му кажеш утре, Гуиб?

При което Гуиб отвърна:

— Утре ще му кажа, че пак трябва да преспя върху тази идея и че ще можем да съставим окончателния план вдругиден — усмихна се той иронично.

Засмях се и поклатих глава:

— Голяма работа сте вие двамата! А бе, усещах аз, че нещо се бъзикате с мен.

— Аз не се бъзикам! — прекъсна ме Анет. — Наистина смятам, че заслужава да му откъснеш ташаците! — Гласът й придоби много отракан тон. — Джордж постоянно се изявява като помагач и досега не съм чувала жената да не е включена в програмата, нали така, Гуиб?

Гуиб сви огромните си рамене:

— Не обичам да съдя чужди методи, но при твоя помагач имам чувството, че е липсвала определена топлота. В стотици случаи съм бил помагач и във всеки един от тях съм правел така, че човекът, комуто помагам, да разбере колко много е обичан и как всички ще са на негова страна, ако постъпи правилно и остане трезвен. И никога не изключвам от участие жената, която трябва да е до съпруга си. Абсолютно никога. — И пак сви огромните си рамене. — Но всичко е добре, когато свършва добре, нали така? Ти си жив и трезвен, което е едно прекрасно чудо, макар че имам съмнения дали си наистина трезвен, или не.

— Какво искаш да кажеш? Разбира се, че съм трезв! Днес навърших четирийсет и три дни, а след няколко часа ще станат четирийсет и четири. До нищо не съм се докосвал. Кълна ти се.

— Е — каза Джордж, — изкарал си четирийсет и три дни без пиене и дрога, но това не означава, че си действително трезвен. Между двете има разлика, нали, Анет?

Анет кимна.

— Разкажи му за Кентън Роудс 78 78 Името е променено. — Б.а. , Джордж.

— Кой, оня с универсалния магазин ли? — попитах.

И двамата кимнаха, а Джордж рече:

— Да, само че в случая става дума за оня идиот сина му, наследника на трона. И той има къща в Саутхамптън, недалеч от вас.

След което Анет се зае да разправи историята:

— Аз, значи, имах един магазин малко по-нагоре по нашата улица, на Уиндмил Лейн; наричаше се „Бутик «Стаили Блакър»“. Продавахме страхотни дрехи в стил „уестърн“, ботуши на „Тони Лама“…

Джордж явно не търпеше да му ръси някой отгоре, пък било то и собствената му жена, и моментално я прекъсна:

— За Бога, Анет, какво общо има това с разказа? Кой го е еня какво си продавала в проклетия си магазин, или кои са ми били наемателите преди деветнайсет години?

Погледна ме и забели очи.

После Джордж пое дълбоко въздух, изду се колкото хладилник за промишлени цели и бавно го изпусна.

— Анет, значи, си имаше тоя магазин на Уиндмил Лейн и си паркираше мерцедеса току отпреде му. Един ден, както обслужвала някакъв клиент в магазина, гледа през витрината как зад нейния паркира един друг мерцедес и й удря задната броня. Само след секунди отвътре изскача някакъв тип с приятелката си и без дори да остави бележка, тръгва из града.

В този момент Анет ме погледна и забели очи, след което пошепна.

— Оня, дето ме удари, беше Кентън Роудс!

Джордж я изгледа изкосо и продължи:

— Точно така, Кентън Роудс. Както и да е, излиза Анет от магазина и установява, че оня не само й е чукнал колата отзад, ами и е паркирал в нарушение, в противопожарна зона, и се обажда на полицаите да дойдат и да му пуснат фиш за глоба. След около час оня излиза от един ресторант, пиян като гъз; връща се до колата си, поглежда фиша, нахилва се, накъсва го на парченца и ги хвърля на улицата.