Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

Анет отново не можа да се сдържи:

— Да, и при това копелето гледаше адски самодоволно, поради което аз изтичах навън и му рекох: „Слушай какво, приятелче, не само че ми удари колата и подби бронята, но имаш и нахалството да паркираш в противопожарна зона, а после да скъсаш фиша и да правиш боклук с него.“

Джордж кимна сериозно:

— И така се случва, че точно в този момент минавам аз и виждам как Анет сочи самодоволното копеле с пръст и му крещи, после чувам, че той я нарича „кучка“ или нещо от тоя сорт. Затова отивам до Анет и й викам: „Анет, влизай веднага в проклетия магазин!“ — и Анет изтичва вътре, понеже знае какво ще последва. Междувременно Кентън Роудс започва и мен яко да ме псува, докато се качва в мерцедеса си. Затръшва вратата, запалва, натиска бутона и дебелото закалено стъкло започва да се вдига. После си слага един чифт от ония черни очила „Порше“ — нали ги знаеш, дето те карат да приличаш на насекомо, — ухилва ми се и ми показва среден пръст.

— И ти какво? — разсмях се аз и заклатих глава.

Джордж завъртя дебелият колкото пожарен кран врат:

— Аз какво ли? Ами засилих се и така изпрасках стъклото откъм шофьора, че се разлетя на хиляди парченца. Юмрукът ми го нацели право в лявото слепоочие и го нокаутира. Главата му падна в безсъзнание право в скута на приятелката му, все още с гадните очила „Порше“ на лицето му, само че доста на кестерме.

— Арестуваха ли те? — попитах през смях.

— Не съвсем — поклати глава той. — Щото мацката му пищеше с все сила: „Обожемили! Обожемили! Ти го уби! Ти си маниак!“ Изскача тя от колата и се юрва да вика полицай от участъка. След няколко минути Кентън Роудс тъкмо започва да идва в съзнание, а приятелката дотичва с един полицай, който по случайност се оказва моят добър приятел Пийт Орландо. Тя се втурва към шофьорската врата, измъква отвътре Кентън Роудс и започва да отупва стъкълцата от дрехите му, после и двамата започват да крещят на Пийт Орландо моментално да ме арестува. Анет изхвърча отвътре и започва да крещи: „Тоя скъса фиша, Пийт, и го хвърли на земята! Прави боклук, а на всичко отгоре е паркирал и в противопожарна зона!“ При което Пийт минава иззад колата и започва мрачно да клати глава. После се извръща към Кентън Роудс и му казва: „Паркирали сте в противопожарна зона; моментално преместете колата си оттук, иначе ще се обадя да я вдигнат.“ Тогава Кентън Роудс почва да псува под сурдинка, да ругае Пийт Орландо, обаче се качва в колата и трясва вратата. Завърта ключа, включва на скорост и минава метър, метър и нещо на заден ход, при което Пийт вдига ръка и извиква: „Спрете! Напуснете автомобила, сър!“ Кентън Роудс спира колата, излиза и казва: „Сега пък какво?“ А Пийт му отговаря: „Надушвам алкохол в дъха ви; ще трябва да ви взема проба дали сте пил.“ При което Кентън Роудс почва да мърмори под носа си на Пийт: „Ти имаш ли шибана представа кой съм аз!“ и тем подобни простотии — и все още мърмори една минута по-късно, когато Пийт му закопчава белезниците и го задържа за шофиране в пияно състояние.

И тримата се смяхме в продължение поне на една минута; за пръв път от близо десет години се смях на трезво така, че чак ме заболя коремът. Направо да си кажа, не си спомнях кога за последен път съм се смял толкова много. Естествено, разказът имаше и поука: по онова време Джордж бил отскоро трезв, сиреч изобщо не бил трезвен. Макар че бил спрял да пие, все още имал поведението на пияница.

Най-после Джордж се овладя и рече:

— Та ти си умен мъж и смятам, че си разбрал какво искам да ти кажа.

— Да — кимнах, — че желанието ми да убия помагача си не е действие на трезв човек.

— Точно така — каза той. — Можеш да си мислиш за това, да говориш за това, дори да се шегуваш на тази тема. Но когато става дума за действително изпълнение, вече стигаме до въпроса, наистина ли си трезвен. — Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Вече повече от двайсет години съм трезвен, но продължавам ежедневно да посещавам сбирки — не само за да не започна пак да пия алкохол, а понеже за мен трезвеността е нещо много повече от това да не се напиеш. Когато на някое събрание видя новодошъл като теб, то ми напомня колко близо съм до ръба и колко лесно ще е да падна в пропастта. Служи ми като ежедневно напомняне да не докосвам пиенето. А когато срещна някой ветеран, човек с над трийсет години стаж — много по-трезв и от мен дори, — това ми напомня колко чудесна е тази програма и колко живота е успяла да спаси.