Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

— Добре — рекох, — да вървим, докато мама не се е прибрала. Хайде, шушко!

Протегнах двете си ръце, а тя скочи в обятията ми, уви ръчичките си около врата ми и радостно захихика.

— Хайде, тати! Тръгвай!

Усмихнах се на идеалната ми дъщеря и поех дълбок, трезв въздух, изпитвайки неописуема наслада от всеки дъх. Чандлър бе прекрасна — и външно, и вътрешно — и нямах съмнение, че някой ден ще стане силна личност и ще остави следа след себе си в света. Имаше точно необходимото изражение, онзи блясък в очичките, който бях доловил в мига, в който се роди.

Решихме да отидем с малкия ми мерцедес, който беше любимият й автомобил, и свалихме гюрука, за да изпитаме удоволствието на прекрасната лятна вечер. Оставаха само няколко дни до Деня на труда и времето беше разкошно — една от онези ясни, безветрени вечери, в които се носи и първият полъх на есента. За разлика от онзи съдбовен ден преди шестнайсет месеца, този пък закопчах колана на безценната ми дъщеричка и излязох през портала, без да се блъсна в нищо.

Докато минавахме между каменните колони в края на имението, забелязах, че точно срещу портала ми е паркирала някаква кола с четири врати. Стори ми се, че е олдсмобил. Докато го подминавах, бял мъж на средна възраст със сплескан череп и със сресана на път къса сива коса се подаде от вратата на водача и попита:

— Извинявайте, това Крайдър Лейн ли е?

Набих спирачките. Крайдър Лейн ли? Какви ги говори тоя? Нито в Олд Бруквил, нито в целия Лоукъст Валей няма улица с такова име. Погледнах към Чани и ме прободе паника. Изведнъж съжалих, че съм уволнил двамата Роковци. В срещата имаше нещо странно и тревожно. Поклатих глава и отвърнах:

— Тази улица е Пин Оук Корт. Не съм чувал за Крайдър Лейн. — В този момент забелязах, че в колата има още трима души и сърцето ми загалопира… Майка му стара, дошли са да отвлекат Чани!… Пресегнах се, сложих ръка върху гърдите на Чандлър, погледнах я в очите и й казах: — Дръж се здраво, моето момиче!

Докато натисна газта, задната врата на олдсмобила се отвори и оттам изскочи някаква жена. Усмихна се, махна ми с ръка и каза:

— Не се бой, Джордан. Не сме дошли да ти сторим зло. Моля те, не тръгвай. — И пак се усмихна.

Натиснах спирачка.

— Какво искате? — попита я рязко.

— Ние сме от ФБР — каза, извади черен кожен портфейл от джоба си и го разтвори. Погледнах и… наистина, онези три грозни букви ми се блещеха право в очите: Ф-Б-Р. Огромни печатни букви в светлосиньо, плюс нещо с официален вид написано над и под тях. След секунда и мъжът със сплескания череп показа служебната си карта.

Усмихнах се и рекох с ирония:

— Е, подозирам, че не сте дошли да поискате чаша захар назаем.

И двамата поклатиха глава, сиреч „не“. После от дясната страна на олдсмобила слязоха още двама мъже и се легитимираха. Любезната на вид жена ми се усмихна тъжно и каза:

— Според мен следва да обърнеш и да върнеш дъщеричката си вкъщи. Трябва да си поговорим.

— Няма проблем — казах. — И, между другото, благодаря ви за начина, по който постъпвате.

Жената кимна в знак, че приема благодарността ми за това, че не направиха сцена пред детето.

— Къде е агент Коулмън? — попитах. Умирам да се запозная с него след толкова много години.

— Сигурна съм, че чувствата ви са взаимни — усмихна се пак жената. — Скоро ще пристигне.

Кимнах в знак, че се предавам. Дойде моментът да съобщя на Чандлър нерадостната вест. Тази вечер няма да гледа „Ръгратс“. Честно казано, подозирах, че у дома ще настъпят и други промени, които никак няма да й се харесат — като се започне с временното отсъствие на тати.

Погледнах към Чани и й казах:

— Няма да можем да отидем до „Блокбъстър“, сладурче. Ще трябва да си поговоря известно време с тези хора.

Тя присви очи и стисна зъби, после запищя:

— Не! Ти ми обеща! Не си изпълняваш обещанието! Искам да ходим в „Блокбъстър“! Нали ми обеща!

Пищя през цялото време, докато върнах колата пред къщи — продължи да пищи и докато я отнесох в кухнята да я предам на Гуин. Рекох на Гуин:

— Обади се на мобилния на Надин и й кажи, че от ФБР са дошли да ме арестуват.

Гуин кимна безмълвно и отнесе Чандлър на горния етаж. В мига, в който Чандлър излезе от полезрението, любезната агентка на ФБР заяви:

— Вие сте под арест за измама с ценни книжа, пране на пари и…

Бла-бла-бла, рекох си, докато ми слагаше белезниците и рецитираше престъпленията ми срещу човечеството, Бога и всички останали. Думите й минаваха направо покрай ушите ми. Нямаха никакъв смисъл, или поне не си заслужаваха да ги слушам. Аз и така добре знаех какви съм ги вършил и че си заслужавах онова, което ме чакаше. Пък и щях да имам бол време да чета заповедта за арестуването ми заедно с адвоката си.