Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Разбира се — рече с циничен тон Агента маниак. — Най-надценените акции в историята на акциите на фирми от развлекателната индустрия.

— Да де — кимнах с овчедушна усмивка, — но не беше умишлено. Просто не успявахме да задоволим търсенето. — И свих рамене. — Но като се абстрахираме от това, факт е, че в началото акциите на „Вентура“ вървяха за по шест долара, а самата компания бе толкова нова, че дори и в НАСДАК нямаше регистрация. Все още се търгуваха на ниво „розови хартийки“. Честно казано, те и центове не струваха, но по случайно съвпадение президентът на компанията, някой си Харви Бибикоф, е разсъждавал точно като мен, а именно че акция за шест долара звучи къде-къде по-добре, отколкото, ако е за двайсет цента. Затова, когато тръгва да превръща „Вентура“ в акционерно дружество, пуска за продан само един милион акции, а не двадесет милиона, както обикновено се прави с типичните евтини акции. Следиш ли ми мисълта? — обърнах се към Агента маниак.

— Много добре — кимна ми. — Точно така: милион акции по шест долара прави същото, колкото двайсет милиона акции по трийсет цента.

— Абсолютно вярно — рекох. — На математическо ниво са равни; но на емоционално ниво са коренно различни. И докато Дани проучваше написаното, аз си дадох сметка, че сценарият ми наистина е перфектен, особено в уводната му част, където правя прехода от големите към евтините акции. „Прочети ми го“ — рекох му. А той кимна и зачете: „Господин Джоунс, днес ви се обаждам по два повода. Първо, да ви съобщя най-новото около «Кодак», а то е, че нещата вървят като по ноти. Котировките са на същото ниво, на което бяха, когато ги купихме, и се очаква в краткосрочен план да се покачат. През последните няколко дни се наблюдава засилен институционен интерес, така че засега предлагам да не предприемаме нищо. Вторият повод за обаждането ми идва от нещо, което заварих тази сутрин на бюрото си — бих го нарекъл най-приятното нещо, което ми се е явявало през последните шест месеца. Става дума за една от собствените ни сделки в инвестиционното банкиране — фирма, която познаваме издълбоко — и чиито акции се очаква да поскъпнат по-бързо дори и от тези на «Кодак». Та ако разполагате с шейсет секунди, бих искал да споделя с вас тази моя идея“. Тук Дани вдигна очи и обяви: „Ебаси и великия сценарий! Веднага отивам да го пробвам!“.

Кимнах, за да му покажа, че одобрявам идеята му: „Окей. Но не забравяй — ще говориш с богати и учени хора, които не се връзват на евтини приказки. Наблегни на логиката и здравия разум и на масирания натиск. И помни: ние — не — разчитаме — те — да — ни — търсят! С хора като тези имаш една-единствена възможност. Така че следвай неотлъчно сценария“. А Дани ми напомни отново, че си имам работа с шибания Дани Поуръш, който е способен да продаде нефт на арабите и лед на ескимосите! И отиде да си върши работата.

Сега като се сетя, най-смешното беше, че разчитах новата ми система да ми донесе само някакво леко нарастване в продажбите — хиляда акции на „Вентура“, да речем, вместо двеста — но нищо повече.

Но само след пет минути Дани се втурна запъхтях в офиса ми: „Исусе Христе! Първият, на когото се обадих, купи двайсет хиляди акции! Двайсет хиляди шибани акции! На всичко отгоре ми се извини, че не можел да купи повече! В момента нямал налични средства, но щом се оправел, щял още да купи. Представяш ли си?“.

Това ми стигаше. Моментално осъзнах, че на клиента на Дани му е било все едно дали плаща сто и двайсет хиляди долара на „Стратън Сикюритийз“, или сто и двайсет хиляди долара на „Мерил Линч“. И то благодарение единствено на факта, че първоначално му бяхме предложили „сини чипове“. Да не ви разправям за Дани — беше се нахилил като прасе сред лайна, тъй като току-що беше изкарал двайсет хиляди долара комисиона. Но изобщо си нямаше представа, че и аз автоматично бях спечелил още шейсет хиляди долара под цената „продавам“. И точно тук се намираше разковничето на цялата работа!

— Би ли обяснил по-подробно — помоли Копелето.

— Добре, слушай внимателно: „Вентура“ се котираше на цена „продавам“ пет долара, а на цена „купувам“ — шест долара. Което ще рече, че за да купи една акция, клиентът следва да плати шест долара, но ако рече да я продаде, ще получи за нея само пет долара. Оттук и комисионата на Дани — по долар на акция, или общо двадесет хиляди долара. Харви обаче продаваше варанти 60 60 Ценни книжа, даващи право, но не и задължение за закупуване от фирмата емитент на предварително фиксирано количество обикновени акции по предварително определена цена преди изтичането на определен срок или в неопределено бъдеще. — Б.пр. на „Вентура“, които можеха да бъдат упражнени на цена два долара, тоест лично на мен една акция на „Вентура“ ми струваше два долара. Така че в крайна сметка печелех шейсет хиляди под цената „продавам“, плюс още десет хиляди над цената продавам, тъй като получавах петдесет на сто от комисионата на Дани. И всичко това — с цената на едно телефонно обаждане, на един-единствен клиент. И това бе само началото.