Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

„Пру Бак“ буквално одираха кожите на пенсионерите, а в сравнение с „Лемън Брадърс“ си бяха живи ангелчета. И истината е, че „Стратън“ се базираше изцяло на сценариите, разработени от „Лемън Брадърс“! — Поклатих бавно глава. — Мошеничествата на „Стратън“ бяха съвсем слаби импулсчета, които бяха недоловими за непосветените. Но да се върнем за миг в кантората на Лестър.

Първо, не ми трябваше кой знае колко време, за да преценя, че Джордж Грънфелд не струва и пукната пара. Познанията му в брокерския бизнес бяха по-малки и от моите и от устата му се лееше глупост след глупост. Лестър обаче бе нещо съвсем различно. Макар и изцяло лишен от харизма, притежаваше доста солидни знания. Говореше пискливо и провлечено, а думите му излизаха бавно, болезнено, сякаш насреща ти приказва костенурка.

Трудно ми беше да се съсредоточа, че да го слушам; седях и се преструвах, че внимавам, а крадешком поглеждах към Майк. Лестър ми го беше описал като някакъв гуру по оперативните въпроси, но до този момент Майк почти нищо не беше казал. Физиката му ни най-малко не ме беше впечатлила. Облечен бе в евтин син костюм и още по-евтина найлонова риза, а перчемът му бе небрежно сресан настрани — горе-долу като твоя, Копеле, рекох си, макар косите на Майк да бяха сол и черен пипер на цвят, а твоите имат някаква плебейска отсянка на кално кафяво — макар че като си помисля сега, е трябвало веднага да разпозная в него старото бойно куче от Уолстрийт.

— И какво представлява едно старо бойно куче от Уолстрийт? — полюбопитства Копелето.

— Човек, който е работил прекалено дълго на Уолстрийт, който е виждал периоди и на „бикове“, и на „мечки“; който е бил свидетел на зашеметяващи луксове и на главозамайващи падения. Човек, който е наблюдавал как безброй хора от бедняци се превръщат в богаташи, после пак обедняват, след което отново забогатяват. Човек, видял и проститутките, и дрогата, и залаганията на баснословни суми, свидетел на прехода на Уолстрийт от мрачната епоха на фиксирани комисиони и физическа доставка на акциите до модерната епоха, в която фирми, предлагащи шконтирани акции, се конкурират с „Мерил Линч“, а борсовите сделки се уреждат по електронен път. Много малко са останалите на този свят истински стари бойни кучета от Уолстрийт. Повечето пукнаха или от сърце, или от цироза. Затова всеки един от оцелелите е с цената на златото.

А Майк Валеноти беше представител тъкмо на тази отмираща порода. Сигурно трябваше да се сетя веднага щом го видях. Да забележа опустошения от битките поглед, с който слушаше празнословията на Джордж и Лестър. Наврял бе брадичка между ключиците си и бе прегърбил раменете си така, сякаш всеки миг щеше да заспи. Да не говорим за носа му, който буквално се навираше в очите ти: осеян целия с паяжина от червени вени и с размерите на батат! От друга страна, не мога да не призная, че притежаваше най-интелигентните кафяви очи, които някога съм виждал. Направо те пронизваха и беше достатъчно да ги зърнеш, за да разбереш, че не пропуска и дума.

Та казано съвсем накратко, истината е, че двамата с Майк страшно си допаднахме още на тази първа среща. Говорехме на абсолютно един и същ език — езика на Уолстрийт. Той подхващаше някакво изречение, а аз го довършвах вместо него, или обратното. Още преди да свърши срещата ни, бях изпълнил пред Майк цялото си рекламно слово, преструвайки се, че разговарям с клиент. Разбира се, и той, и Лестър бяха шашнати.

Но по-важното през този ден според мен бе ефектът, който Майк оказа върху ми. Изведнъж се почувствах като едновремешния Джордан, преди провала на „Манчестър Фармс“, който ме докара до положението на блатна тиня. — Свих рамене. — Както и да е, през онзи следобед ги смаях с акъла си, затова никак не се изненадах, че Лестър ми се обади у дома още същата вечер с препоръката да помисля за отварянето на моя собствена брокерска фирма. Изглежда, Майк го бе придърпал настрани след срещата, за да му каже, че е готов да работи за мен без пари, по-точно — без предварително уговорена заплата. Щял да се задоволи с някакъв дребен процент от печалбата. От своя страна щял да ми създаде първокласен оперативен отдел на нивото на най-добрите фирми на Уолстрийт.

И Лестър бе готов да работи без пари. Щял да внесе необходимите формуляри в НАСД и да ме придружи на интервюто ми за членство в асоциацията. Той пък искаше за отплата да му дам възможността да представлява фирмите, чиито акции ще предлагам на борсата. Не било моя грижа дали ще се съгласят да го използват или не. Стигало му само да им го представя, а той щял да се погрижи за останалото.