Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— С две думи казано, започна да сключва сделки наляво и надясно, та само две седмици по-късно, в сряда следобед, в знак на приятелство му предложих да дойде с мен до града на среща със счетоводителя ми. Наближаваше петнадесети октомври, когато изтичаше допълнителният срок, който ми бяха дали да си платя данъците за 1987 година. Дани, естествено, прие с готовност. Яхнахме перления ми ягуар и поехме към Манхатън.

Не забравяйте, че до този момент аз продължавах да смятам Дани за напълно нормален. Облеклото и обноските му бяха съвсем консервативни и произхождаше от много добро семейство. Израснал бе на южния бряг на Лонг Айлънд, Саут Шор, в Лорънс, който е доста заможен град, а баща му беше прочут нефролог. Дани му викаше „Царя на бъбреците от болница «Брукдейл».“

Дениз обаче беше подочула някои доста странни неща за личния му живот, а именно — че с жена му Нанси били първи братовчеди. Аз, разбира се, й казах да не говори глупости, понеже Дани сто на сто щеше да сподели такъв важен факт с мен. Та малко ли време прекарвахме да слушам оплакванията му от жена му, която според него нямала друга цел в живота, освен да вгорчава максимално неговия.

„Какво му пречи — викам — да сподели, че с Нанси са първи братовчеди? Нима това е толкова маловажен фактор в отношенията им?“ Но така и не намерих подходящ повод да го попитам директно, така че отхвърлих цялата информация като зловреден слух.

Та щом приключихме със счетоводителя, метнахме се в ягуара и тръгнахме да излизаме от града. Лудостта му се появи още докато бяхме в района на 95-а улица, на периферията на Харлем. Спомням си как Дани изрева: „Боже мили! Спри веднага. Отбий вдясно!“. Отбих, Дани скочи от колата и се втурна в някакъв коптор с табела „Бакалия“ и само след минута излезе с кафява книжна кесия в ръка. Докато се качваше в колата, на лицето му грееше някаква налудничава усмивка. „Карай! — рече. — Бързо! На север, към 125-а улица!“

„К’во ти стана бе, Дани? — размърморих се аз. — Не забравяй, че сме в Харлем!“

„Първокачествена стока — обяви той с глас на познавач, бръкна в кесията и извади стъклена лула за крак и няколко флакончета от дрогата. — От тоя крак ще се почувстваш като Супермен. Това е моят дар, израз на благодарност за всичко, което правиш за мен.“

Аз само поклатих глава и поех. „Ти си един шибан откачалник! — озъбих му се. — Не желая да пуша подобни лайна! Тая дрога е гадост.“ Но той махна небрежно с ръка: „Преувеличаваш. Гадна е само ако имаш постоянен достъп до нея. Но за твое успокоение, в Бейсайд не се намира, така че няма страшно.“

„Абе ти си пълен малоумник — рекох. — Шансовете да пуша крак са под нулата. Чуваш ли какво ти говоря?“

„Чух — отвърна ми. — Свий сега надясно и карай към «Сентрал Парк».“

„Ебаси и шибания идиот“ — измърморих, поклатих отвратено глава, свих наляво и само петнадесет минути по-късно се озовах в мазето на някаква съборетина в Харлем — сборище на пушачи на крак и любимо място на разни беззъби проститутки и хаитяни алкохолици. Поднесох стъклената луличка към устата си, а Дани поднесе пламък към чашката й. Кракът зацвърча като бекон в тиган, опънах яко, задържах го максимално дълго и изведнъж ме заля невероятна вълна от еуфория. Започна в основата на аортата ми, изстреля се нагоре по гръбнака и причини милиард синаптични експлозии около центъра на удоволствието в мозъка ми.

„Исусе Христе — забъбрих, — ти… си… най-добрият… ми… приятел… Дани!“ След което му подадох лулата. „Благодаря — рече. — И ти на мен. Братя до гроб!“ И добави още крак в лулата.

— Абе ти наред ли си? — поклати невярващо глава Агента маниак. — За какво ти е било да пробваш?

— Защото са наркомани, Грег — поясни му Вещицата. — Нямат чувство за срам.

— Колко време прекарахте там? — попита с нездрав интерес Копелето.

— Много дълго — отвърнах. — Защото почнеш ли да пушиш крак, има само два начина за спиране: или да ти свършат парите, или да получиш сърдечен удар. За щастие с нас се случи първото. В джоба си имах само около седемстотин долара, у Дани се намериха още петстотин, кооперирахме се по социалистически и се друсахме до късно след полунощ.

Свих рамене.

— Положителното в цялата работа бе, че по време на друсането успях да събера някои много ценни сведения. Защото, както и при другите видове дрога, при крака съществуват различни фази на упояването, само че в много по-силна степен. Ако желаете, мога да се разпростра в подробности.

Агента маниак поклати мрачно глава: