Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Поех дълбоко въздух и се помъчих да извлека сила от проблемите на Дани с мисълта, че щом нещата при него са по-зле от моите, за какво всъщност имам да се тревожа? „Добре — рекох. — А да ти се намира малко валиум или ксанакс за смекчаване на изтрезняването? Нещо не съм съвсем добре.“

„Нямам — поклати глава той. — Защо обаче не изпушиш филтъра? Сигурно по него в останала малко смола от крака. Ще ти помине.“ Кимнах и грабнах лулата. „Благодаря. Дръж волана, докато запаля, да не се изгоря.“ Дани се вкопчи във волана и така пристигнахме в Бейсайд: аз пушех останките по филтъра, а Дани шофираше.

В асансьора не обелихме и дума. Дори не се спогледахме. Срамувахме се от деянието си. Помня, че се заклех повече очите ми да не го видят. Усещах, че приятел от рода на Дани може единствено да ми навреди. Човек с неговото отношение към семейството, с неговата консумация на дрога и с шибаното нахалство да ме отведе мен в някаква отчайваща пушалня на крак в Харлем — такъв би изкарал наяве най-лошите ми качества.

Още като отворих вратата, заварих разплаканата Дениз. Изгледах я, обзет от паника. Сърцето насмалко да изхвърчи от гърдите ми. Обърнах длани към тавана и отворих уста, но думите отказваха да излязат. И с това навлязох в четвъртата фаза — онази, в която почваш да мислиш за самоубийство.

За нея има само два известни антидота: или масивна консумация на някакъв бензодиазепин — за предпочитане ксанакс, валиум или клонопин, — или як сън, от порядъка на два-три дни. Иначе, като се събудиш, може пак да опиташ да се самоубиеш. Та Дениз, като ме видя в това ми ти състояние — паникьосан и вмирисан на урина, проститутки и крак, — взе, че ме съжали и ме наблъска с ксанакс в количество, достатъчно да утрепе цял кит. После ме съблече и ме сложи да си легна. При което съм изгубил съзнание.

— Божичко… — измърмори Агента маниак.

— Точно така — кимнах в знак на съгласие. — Само един Господ можеше да ме спаси в тази ситуация. Необходими са ми били пет дена да се свестя, така че дойдох на себе си чак в неделя сутринта. Когато навлязох във фазата на възкресението — най-продуктивната от всички. Мозъкът е успял дотогава да възстанови напълно запасите си от допамин и обещаваш най-официално пред себе си, че този път вече си си извлякъл поуката. Съзнаваш, че постъпката ти е била изключително глупава, достойна само за един луд, а пък ти в никакъв случай не си такъв!

Но онова, което прави тази фаза най-продуктивна в сравнение с останалите, е дадената ти възможност да огледаш най-хладнокръвно и от разстояние всичките си проблеми, да отсееш въображаемите и да създадеш стратегия за справяне с истинските. Мисълта ти е страхотно бистра и ти позволява да дадеш преценка за целия си дотогавашен живот. И ако до този момент все още не си се пристрастил докрай към крака и не си мислиш само кога пак ще се върнеш в пушалнята, излизаш от преживяното като нов, по-добър, по-фокусиран човек, което…

— Много те моля! — изрепчи се Копелето. — Запази подобни заключения за по-зле осведомените! — И сбръчка нос от отвращение. — Кракът в никакъв случай не те прави по-добър или по-фокусиран. Кракът е едно върховно зло и нищо повече!

Агента маниак се изсмя кратко. Вещицата вдигна вежди. А аз се обърнах към Копелето:

— Забележката ти е напълно уместна, Джоел, макар в конкретния случай фазата на възкресението да се оказа необичайно плодотворна, тъй като много бързо осъзнах, че единственото, за което следва да се притеснявам, е „Инвестърс Сентър“. И че ако Джордж е прав, моментът за моя ход е съвсем назрял, преди лайната да са се блъснали във вентилатора. Ако изчаквах още, щях да съм като щраус със заровена в пясъка глава.

Затова още на следващия ден дръпнах Кени настрани и му съобщих, че съм готов да предприема своя ход. „Инвестърс Сентър“ наближава края си, рекох му, и ние трябва предвидливо да започнем отсега нещо ново.

— А какво стана с бъдещия ти ортак в престъпленията? — попита Вещицата. — Даде ли заема на Дани?

Боже мой! Как ми иде да я фрасна по любопитната й главица! Но само й се усмихнах мило и отвърнах:

— Да, Мишел, дадох му го, но ако питаш защо, и аз не знам. Докато отивах към офиса си, бях напълно готов да го уволня. Честно ти казвам. Но като го видях седнал на бюрото си, просто не намерих сили да го сторя. Имаше притеснен и посрамен вид. Когато най-после погледите ни се срещнаха, той ми хвърли възможно най-тъжната усмивка, после наведе глава и започна да набира нечий номер. Помня, че останах загледан в него, как блъска по телефона, и в мен настана истинско объркване.