Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Знаеш ли, нямам никакво обяснение за това защо те слушам, но след като пусна духа от бутилката, карай нататък.

Хвърлих му разбираща усмивка.

— С най-голямо удоволствие, Грег. Първата фаза при поемането на крак е еуфорията. Чувстваш се така прекрасно, че ти идва да крещиш от някой шибан хълм: „Обожавам крака! Обожавам крака! А вие, дето не щете да пробвате тия лайна, си нямате на представа какво изпускате!“. — И пак свих рамене. — Ако мислиш, че ви будалкам, пробвай някой път и сам ще се убедиш.

— И колко дълго трае тази фаза? — попита Копелето.

— Прекалено е кратка — поклатих тъжно глава. — Свършва само след петнайсетина-двайсет минути, след което преминава във втората фаза, която е почти толкова приятна, но не съвсем. Наричат я „фазата на словесната диария“, което е горе-долу точно описание. Само че в случая словесната диария е доста по-различна от обикновената, дето можеш да я чуеш от някое трезво плямпало.

— И в какво се състои разликата? — попита Вещицата, с цел да се научи да разпознава плямпалата.

— Много е трудно да опишеш някому, който не е поемал наркотици, причинените от дрогата безсмислени брътвежи — присвих мъдро очи, — но, да кажем, че се изразява в безкраен поток несвързани приказки, които околните, намиращи се в същата фаза, възприемат за бляскави изказвания. Естествено, онези, които не са в същата фаза, ги възприемат като пълни глупости.

Агента маниак комай схвана мисълта ми:

— Искаш да кажеш, че повечето сведения си ги събрал именно през въпросната фаза, така ли?

— Съвсем вярно, Грег. Заключението ти е изключително логично. С Дани седяхме на циментовия под, под един фрашкан с азбест окачен таван, опрени гърбом в дървената стена, от която се люпеха два пласта богата на олово боя, под възхитените погледи на три беззъби курви наркоманки. И аз му казах: „Приятелю, можеш ли да си представиш някое по-добро място за прекарване на еуфория от крак?“.

„Няма друго — изфъфли Дани. — Ти съмняваш ли се в мен?“ Захапа лулата и опъна за пореден път.

„Да те питам нещо тогава — рекох. — Из кооперацията се носят някакви идиотски слухове, че с Нанси сте първи братовчеди. Аз, естествено, не им вярвам, но искам все пак да те предупредя какво говорят хората зад гърба ви.“

При което той зверски се закашля.

„Бо-бо-боже мили…“ и бързо заклати глава, мъчейки се да овладее някак дишането си. Едва след няколко секунди успя да ми отговори: „Никакви слухове не са това, приятелю, а самата истина. С Нанси действително сме първи братовчеди. Баща й и майка ми са брат и сестра.“ И сви рамене.

„Не се ли притесняваш, че можете да имате недъгави деца? Джонатан засега изглежда напълно нормален, обаче следващото? Какво ще стане, ако се роди с някоя деформация?“

„Рискът е много малък, поклати самоуверено глава Дани. Баща ми е лекар и проучи въпроса. Но ако стане такова нещо, направо зарязвам мутантчето на прага на някой дом за недъгави деца. Или пък ще го заключа в мазето и веднъж месечно ще му пускам кофа с накълцано месо.“

Много ви моля да имате предвид, че това не са мои приказки, а на Дани! И че все пак бяхме посред фазата на словесната диария, когато човек намира смисъл и в най-абсурдните изказвания!

Агента маниак и Копелето се разсмяха.

— И с какви други сведения се сдоби? — попита Копелето.

Кимнах в знак на желание да сменим темата.

— Ами установих, че последните си два бизнеса буквално ги е изшмъркал през носа си. Защото преди микробусите имал куриерска служба в Манхатън и точно тогава започнал да пуши крак — заедно с куриерите велосипедисти. И оттам финансите му тръгнали надолу. До този момент винаги постигал успехи; кракът обаче го превърнал в една сянка на предишното му „аз“. Самочувствието му рухнало, спестяванията му се стопили и жена му — която поначало не си е стока — решила да превърне живота му в истински ад.

— Както и да е, от града си тръгнахме едва след полунощ и аз едва тогава осъзнах, че изобщо не съм се обадил на Дениз. И не стига, че полетях в някаква емоционална пропаст, ами на излизане от магистралата при Бейсайд се сгромолясах право на дъното на третата фаза — на тревогите. — Млъкнах за миг, измъчен от самата мисъл за тревожната фаза. После поех дълбоко въздух и продължих:

— А при третата фаза буквално те залива някакво убийствено цунами от отрицателни мисли. Започваш да се тревожиш за всичко: за минали грешки, за настоящи проблеми, за неизвестното бъдеще. В случая тревогите на Дани се оказаха парични. Още щом слязохме от рампата ми каза: „“Ситибанк" се канят да ми отнемат апартамента и да ме изхвърлят със семейството ми на улицата. Не би ли могъл да ми дадеш назаем десет хиляди долара? Няма към кого друг да се обърна".